Да, наистина, снощи получих това известие, а тази сутрин, преизпълнен с вълнение, се глася да заминавам в София да видя новата книжка и да я взема от печатницата. Радвам се така, както родител се радва да види и прегърне рожбата си - простете за емоцията!
Радвам се толкова, защото твърде трудно беше излизането на тази книжка, много тежки проблеми, включително и около финансирането, трябваше да бъдат решени; ала всичко сега е минало, важното е, че след няколко часа ще държа петата книжка на списанието в ръцете си, което и ме прави неимоверно щастлив.
С това съобщение искам да известя приятелите и четателите на списанието, че дългоочаквания брой излезе. Скоро абонатите също ще държат списанието в ръцете си. Тия пък, които продължават да са "резервирани" и смятат, че са длъжни да се държат дистанцирано от списанието - преструвайки се, че не знаят, че то изобщо съществува - нека да имат добрината да не хабят усилията си: списанието отдавна е факт, живее, печели авторитет, подкрепа, приятели. Впрочем, снощи даже проф. М. Балкански, живеещ в Париж, си поръча списанието и тия дни ще му изпратя всички досега излезли книжки. Списанието се чете в Торонто, Лос Анджелис, Чикаго, Лондон, Берлин..., само в София се преструват и се стараят да покажат, че не подозират даже за съществуването му. Типични нашенски нрави, ама както и да е.
Това, че по този именно начин се посреща списанието - хладно, с недоволно свъсени вежди, в пълна медийна изолация и пр. - показва, че то наистина е различно. За други списания медийните глашатаи си скъсват гласните струни да крещят, а тук старателно внимават да не се издадат, че знаят за съществуването му. Защо ли така упорито мълчат?
Когато именно по този начин се посреща едно списание, това показва не само че е различно, ами и че е дразнещо различно. Което и беше нашата цел. На път сме да я постигнем триумфално. Туй, че дразним, е предпоставка да почнат да ни мразят. А пък мълчат, понеже списание ИДЕИ е носител на една нравственост, която превъзхожда всичко в днешния чалга-пазар на периодичните издания. Където проституирането, а не достойнството, е водещата тенденция. Затуй е така радостно че мълчат.
То показва само, че живеем в различни светове. Така и подобава да бъде...
Радвам се толкова, защото твърде трудно беше излизането на тази книжка, много тежки проблеми, включително и около финансирането, трябваше да бъдат решени; ала всичко сега е минало, важното е, че след няколко часа ще държа петата книжка на списанието в ръцете си, което и ме прави неимоверно щастлив.
С това съобщение искам да известя приятелите и четателите на списанието, че дългоочаквания брой излезе. Скоро абонатите също ще държат списанието в ръцете си. Тия пък, които продължават да са "резервирани" и смятат, че са длъжни да се държат дистанцирано от списанието - преструвайки се, че не знаят, че то изобщо съществува - нека да имат добрината да не хабят усилията си: списанието отдавна е факт, живее, печели авторитет, подкрепа, приятели. Впрочем, снощи даже проф. М. Балкански, живеещ в Париж, си поръча списанието и тия дни ще му изпратя всички досега излезли книжки. Списанието се чете в Торонто, Лос Анджелис, Чикаго, Лондон, Берлин..., само в София се преструват и се стараят да покажат, че не подозират даже за съществуването му. Типични нашенски нрави, ама както и да е.
Това, че по този именно начин се посреща списанието - хладно, с недоволно свъсени вежди, в пълна медийна изолация и пр. - показва, че то наистина е различно. За други списания медийните глашатаи си скъсват гласните струни да крещят, а тук старателно внимават да не се издадат, че знаят за съществуването му. Защо ли така упорито мълчат?
Когато именно по този начин се посреща едно списание, това показва не само че е различно, ами и че е дразнещо различно. Което и беше нашата цел. На път сме да я постигнем триумфално. Туй, че дразним, е предпоставка да почнат да ни мразят. А пък мълчат, понеже списание ИДЕИ е носител на една нравственост, която превъзхожда всичко в днешния чалга-пазар на периодичните издания. Където проституирането, а не достойнството, е водещата тенденция. Затуй е така радостно че мълчат.
То показва само, че живеем в различни светове. Така и подобава да бъде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар