Връщайки се от София - списание ИДЕИ пристигна вече и до града под тепетата, а утре тръгва и по цялата страна и в чужбина! - влязох в блога на г-н Инджев и прочутох една много интересна статия под заглавие Белите конци на черноризците са червени, в която се описва отвратителната атмосфера на подлизурство при присъждането на наградата "Черноризец Храбър". Ето един показателен откъс от нея:Как бе обоснована обаче самата номинация на Тошо Тошев за голямата награда? Не един, а цели шест членове на журито пожелаха да се аргументират, защо ще гласуват само аз г-н Тошев и за никой друг: академик Антон Дончев, проф. Минчо Семов, проф. Марко Семов, Иван Гарелов и Николай Бареков (шестият ми се губи по памет) един през друг обясниха, че никой не е по заслужил за свободата на словото и че книгата на Тошев “Жан, Иван и лъжата” била класика, достойна да се изучава в училищата. Валяха суперлативи пред благосклонният поглед на самия Тошев (който уж не биваше в този момент да е там по регламент – по собствените му думи). Тук магарията на вашия автор отново надделя. Не се стърпях и заявих нещо от рода, че на такова сталинистко събрания по хвалене на началника в живота си не съм присъствал. Директно им казах, че сценката е срамна - нито е “академично”, нито е достойно така безобразно да се хвали човека, от когото тук зависи толкова много и от когото хвалещите го получават хонорари. Тошев не издържа и изръмжа – какво съм бил имал против него. Предизвика ме да му кажа, че съм против подмазвачеството. Възцари се неловка тишина, но въпреки това указанията на Тошев бяха изпълнени.
Статията наистина е много интересна и показателна. Обаче под нея ми направи впечатление, че вече има похвални коментари за личността на самия Иво Инджев; редовните посетители на блога му няма начин да не са забелязали, че има неколцина коментатори там, които всеки ден не пропускат да напишат поне ето това: "Браво Иво, отново попадна в десетката! Бравос!" и т.н. все от този род. Тъй като отдавна такова едно поведение ми се вижда дразнещо, сега рекох да си устроя един малък експеримент с тия хора, и затова написах следния коментар:
С риск да стана крайно неприятен си позволявам да отбележа, че под статия, изобличаваща моралната низост и отвратителността на подлизурството, да се пишат възхвалителни слова за автора й, ми се вижда не съвсем уместно.
Говоря, провокиран от конкретния случай, но забележката ми е принципна. Ако все пак се отличаваме по нещо (в нравствения смисъл) от героите, описани в горната статия, не бива да постъпваме досущ по същия начин.
Струва ми се, че по този начин поставяте в конфузна ситуация самия г-н Инджев, комуто "благожелатели" няма да пропуснат в един момент да го запитат примерно защо не трие прекалено ласкателните за неговата особа коментари.
Съзнавам, че забележката ми е твърде провокативна, но дръзвам да я напиша единствено в името на съхраняването на чистотата на нравствената атмосфера в този блог, а също така и в демократичната гражданска общност, която не бива да допускаме да бъде цапана по никой начин. Дори и с най-искрените подбуди на някои от "възхваляващите", които, които, надявам се, и други са забелязали, всеки ден са не само твърде разточителни в хвалбите към г-н Инджев, но и чисто и просто са и досадни.
И не само това: понеже живеем - както показва и горната статия на стопанина на блога - в едно деградирало до крайна степен общество, и то тъкмо в нравствено отношение, ми се струва, че не бива да си затваряме очите към нито един симптом на същата тази морална деградация, от която така си патим. И която, прочее, е така отвратителна - за хората, чието нравствено чувство е съхранило поне отчасти автентичността и чистотата си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар