Едиповият комплекс, комунизмът и всенародната любов към Бойко Борисов

ЕДИПОВИЯТ КОМПЛЕКС ОТНОВО СЕ РАЗВИХРЯ

Автор: проф. Петър Иванов

Влизането ни в Европейският съюз, както знаем всички, ни струва като нация скъпо и прескъпо. Заплатено е с най-различни „валути” – от енергетичния геноцид с атомните реактори и ликвидирането на родната икономика, особено земеделието, до масовата емиграция и унижението ни като най-бедни, най-болни и най-нещастни хора на стария континент. Лично аз се надявах, че с влизането ни в Съюза ще започне поне ликвидирането на Едиповия комплекс на българит. Но не би.

Както знаем, Едиповият комплекс дължи името си на гръцката легенда за Едип цар, който убил баща си и се оженил за майка си. Според Зигмунд Фройд този комплекс се поражда у малкото момче като две основни нагласи: привличане и силна обич към майката, придружени от ревност и латентна омраза към бащата. Налице е и скрит, подсъзнателен стремеж към инцеста, кръвосмешение.

Едиповият комплекс има и социални проявления. По време на комунизма той навлиза в масовата психика. Получава невероятно силни импулси след преврата през 1944 г., след който петата Божия заповед „Обичай майка си и баща” си не се спазва изцяло, а само до първата половина. За комунистите, както е известно, бащата не съществува. Революцията убива Отеца във всички негови основни архетипи: Бог, Цар, Патриарх, Отечество, Воин, Баща, Дълг. Не е нужно да се пояснява, че отцеубийството на Бог-отец става чрез воинстващия атеизъм на българите, на бащицата Цар – чрез републиканството, на Отечеството – чрез комунистическия интернационализъм и т.н. Най-хваленият комунистически роман е... „Майка” на Максим Горки. Важните неща, които неимоверно и задължително трябва да се обичат, са от женски род и се идентифицират с майката. Това са: Родината-майка (няма го вече Иванвазовото Отечество любезно), Партията, която е едновременно майка и любима (тук прозират инцестни мотиви), милата Република, милата Родина, Държавата, Демокрацията, майката Земя, майката Природа…

В същото време за Бог, за Цар, за Дух, за Патриарх (от латинското pater – баща), за Отец (нарицателно за свещеник, монах, като отец Паисий), за „Отче наш” и др. е забранено даже да се мисли. Да не говорим, какво означава да ги обичаш и почиташ. Когато бащата бива убит от синовете, които искат бащиния статус и подсъзнателно съвкупяване с майка си, мястото на господаря заема Големият брат (Биг брадър) или Големият Вожд.

В България властва и досега комунистическият материализъм (от латинското mater – майка), който е свързан с атеизма ни. Материалистичните българи са отчуждени от Духа. Признаването на материята за първична фактически отрича Бог-отец. Нито един от синодалните старци в БАН не почита нашия мил Бог Иисус Христос.

Убивайки реално или символично Бащата, Отеца, във всички негови дискурси, за които говорихме, българите се наслаждават и безогледно се възползват по почти перверзен начин вече дълги десетилетия, сега също, от придобитите чрез отцеубийството (в символичен план комунистическата революция е отцеубийство) многобройни майки – Партия, Държава, Полиция, Здравна каса, Болница, Банка, Община, Природа, Демокрация, Земя, Майка, работеща и експлоатирана Съпруга. Задоволяват ниските си инстинкти, грабят тези многобройни майки, изтощават ги с долните си страсти, крадат ги, погубват ги с алчността си.

Още нещо, съвремената психоанализа твърди, че прекомерния интерес (мания) към метрото (като всеки тунел за фройдизма то е с вагинална символика), например, който е така характерен за комунизма (метрото в Москва е сакрален комунистически артефакт, у нас – също) е проява на социалния Едипов комплекс. Същото се отнася и за страстта към първи копки, разни откривания, ритуални разбивания на бутилки със шампанско, режене на ленти, ритуални засаждания и т.н. Те всички са със сексуален символика и смисъл (дефлорация, коитус и др.) и имат отношение към Едиповия комплекс.

Комунизмът и посткомунизмът са подчинени и основани на Едиповия комплекс. Отец Сергий Булгаков казва: „Большевизм родился из матерной ругани”. Наистина, комунизмът, а и посткомунизмът, се раждат и се разпространяват, ако сте забелязали, главно сред нациите, които най-много псуват на майка – сърбите, руснаците, българите и др. За всеки е ясно, че псуването на майка има инцестуален смисъл и е проекция на въпросния комплекс на съответната нация. Получава се любопитна картина: комунистическата номенклатура дълги годинии (сега също, но вече маскирана) се вълнува главно от материализма и от материалното (в смисъл пари и имоти), а широките народни слоеве и бедният ъндърграунд псува на майка, че се къса, и вярва (донякъде) в Бога

Та в този смисъл се надявах с влизането си в Европейския съюз (съюз е от мъжки род) най-после да почнем да се избавяме от Едиповия си комплекс, утвърден при комунизма. Да забравим злоупотребите с Родината, с Държавата, с Партията и т.н. Но напоследък се притеснявам от едиповското преклонение на властта пак спрямо архетипа на жената-майка. Питам се, защо ли всички важни постове у нас демонстративно бяха предоставени все на жени?

Председател на Парламента, шеф на ЮНЕСКО (най-висока позиция на наш съотечественик), комисар в Европарламента, шеф на най-важната комисия в Народното събрание – икономическата, най-важният от социална гледна точка министър (на здравеопазването), кметът на столицата (което никога не се е случвало в историята ни), шефът на Здравната каса, най-важният ни посланик (в САЩ) и др. са все жени (майки). Като голяма част от тези жени са с твърда комунистическа биография и генеалогия, а освен това са и с още по-твърд (гранитен) комунистически манталитет.

Много странно, например, е точно другарката Поптодорова няколко мандата да ни представя зад океана. Много странно е точно дъщерята на Тодор Живков-Янко да е фаворитът на българското правосъдие (коли на „Жени стил” домуват в патиото на правосъдното министерство”, а снахата на един член на Политбюро на ЦК на БКП да е най-популярния ни евродепутат (еврокомисар) за всички времена.

Според мен има отчетлива тенденция за реставрация на комунистическия Едипов комплекс на българите. Пласирането на толкова (и такива) жени на важни постове, както никога досега, става уникален фон на изявите от всякакъв род – политически, спортни (тенис, футбол), медийни, социални, научни, шоуизяви, пародии, гегове и др. – на един-единствен Вожд, Големият Брат (Биг Брадър), Премиерът от Банкя, ревниво затъмняващ по всички възможни начини де що има нещо маскулинно и самоинициативно в държавата.

Доминиращ и потискащ, ако забелязвате, пак по същия маскиран, като при комунистите, начин и Бог, и Дух, и Патриарх, и Цар, и Министър, и Кмет, и Отец, и всичко.

Добави в Svejo