“Оръжия за масово обезличаване”, втори шокиращ “урок” от Джон Гатоу , издателство Изток-Запад, 2011 г.Можем ли да мислим наистина вън от матрицата? Да се опитаме да приемем нещо абсолютно различно, в разрез с обичайния ни начин на мислене, с убежденията, дори със спомените. Да, двете книги на Джон Гатоу – “Затъпяване: скритата цел на държавното образование” и “Оръжия за масово обезличаване” влизат в битка именно със спомените и всичко, което сме мислели досега за институцията, наречена “училище”.
Сред долните редове мен почти ме няма, предупреждавам. Не виждам никакъв смисъл да преразказвам до безкрай, след като Гатоу има великолепно перо, запазено умело от преводачката Гаяне Минасян. Затова отстъпвам крачка назад и ви оставям почти изцяло сред откъси от книгата, които съм подредил в смислов ред, от който ще ви се изправят косите, сигурен съм. Иначе нямаше да бъдете тук, в Книголандия.
Тезата на Джон Гатоу може да се сбере сред следните думи:
Най-шокиращ обаче е фактът, че сме успели да възприемем така ревностно един от най-лошите аспекти на пруската култура - образователната й система, създадена с цел да култивира посредственост, да осакати душевния, вътрешен живот, да лиши учениците от ръководни качества и да осигури хрисими и непълноценни граждани. Всичко това е подчинено на целта населението да стане „управляемо”.
Да, Гатоу от самото начало е шокиращ. Но в никой случай не повърхностен и не голословен. Книгата му е солидно подплатена с изследване на документи от XIX и XX век, сред които открива защо системата на класното образование се налага в САЩ, копирана от Прусия. Той цитира например изявлението на Американската асоциация на учителите от 1909 г.:
Искаме да дадем либерално образование на една определена класа, докато друга, по необходимост много по-голяма във всяко общество, се въздържи от привилегията да го получи и бъде обучена на определен брой трудоемки ръчни операции.
И това е намерение, което се осъществява. Защо обаче е нужно това?
Икономиката, която е основана на масовото производство и е организирана така, че да облагодетелства големите корпорации, а не малкия бизнес или семейната ферма, обещава натрупване на големи състояния. Масовото производство обаче изисква и масова консумация, а в началото на XX в. повечето американци са смятали за неестествено и глупаво да купуват неща, от които не се нуждаят. В това отношение задължителното училище се явило манна небесна. То нямало защо директно да обучава децата да мислят, че трябва непрестанно да потребяват стоки, тъй като направило нещо далеч по-добро: то ги поощрило да престанат да мислят. Така те станали лесна жертва за едно друго голямо изобретение на съвременността – маркетинга.
Тоест училището има за цел да създаде вманиачени консуматори, които се себеизразяват единствено чрез купуване, купуване и пак купуване. Не се е случило ли? Я пак???
Гатоу разказва плашещата история на спусната отгоре промяна, която трудно може да се обясни с грижа за децата. (ОЩЕ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар