Стана така, че на едно място се самопредложих да участвам в нещо като "анкета" сред философи. Луд умора не знае, та затова. Бях отпратен от любезната домакинка на блога към самите въпроси, а ето и отговорите, които дадох. Може пък някому да са от полза тия мои отговори, знае ли човек:1. Как реши да учиш философия?
Ето как. Аз като малък много четях. И досега чета, ама тогава особено много четях. Срещал съм думата "философия" тук-там из книгите и тя взе да придобива за мен някакъв тайнствен и, без преувеличение, дори величав смисъл.
После в гимназията учителят ни по "Основи на комунизма" - Боже, какви глупости ни караха да учим тогава тия мръсници комунистите?! - който носеше едно странно име "Звезделин" (Янев) и при това беше завършил... богословие (т.е. е трябвало е да стане поп, но преподаваше в училище т.н. "философски предмети", музика и история), абе изобщо беше една оригинална личност, та, значи, този учител имаше обичай да разказва в часовете си разни любопитни мисли от велики философи, мисли на Кант, Хегел, Платон, което пък доведе дотам, че аз вече бях очарован от това, което тогава си представях, че е философията. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
1 коментар:
Интересно е, че философите открай време избягват да говорят много-много за собствената личност. Автобиографии или автобиографични бележки от философи се броят на пръсти. Доколкото са писали автобиографии, то най-често интелектуални автобиографии, в които външните събития не играят почти никаква роля. Като един от малкото Хюм ни е оставил автобиографични бележки. Кант казва за себе си „De nobis ipsis silemus“ – „За нас самите мълчим.” Впрочем неотдавна ми попадна една доста дебела биография на Кант. Всички си мислим, че в неговия живот не е имало съществени външни събития и всичко се изчерпва с трудовете му, но не е съвсем така. Освен това Кант е водил своя прословут размерен и разчетен до най-дребните детайли живот едва на старини, като млад и на средна възраст съвсем не е бил такъв аскет.
Германският философ Ернст Тугендхат (81), по-малко известен, но може би не по-малко значим от Хабермас, казва се себе си:
„Онова, което е било важно в моя живот за мен, не засяга никого, а за онова, което направих във философията, животът не играе никаква роля.”
Всеки има собствен път към философията. Според Карл Попър философите не бива да са специалисти, а според Джон Сърл (John Searle) философът трябва да се интересува от всичко и да знае всичко, въпреки че това е невъзможно.
Тугендхат казва, че е „заразен” с философия на 15 години от един съученик. Допълнително майка му се занимава с Хайдегер и му дава да прочете „Битие и време”, след което стремежът му към философията става неудържим. Решението да стане философ за него е било „внезапно”.
Публикуване на коментар