Товариш, у тебя есть часовник?"Освобождение" и "freedom" - несъвместими в БГ?
Автор: Насо Русков
Париж има Триумфалната арка, Лондон - Колоната на Нелсън, а София - София има паметника на Съветската армия! Е! Както казва Мосфилм - "У-ррр-аааааааа!"
"България? Това някъде в Русия ли е?", ме питаха навремето група студенти от Оксфорд, докато минаваха покрай нас, играещите футбол по зелените морави на Хайд Парк български дечица. Тогава го приех като обида. Сега също бих го приел така. Но по други причини.
Какво да се прави - гениална България (някои върли патриоти твърдят, че сме почти най-умните на света, "след евреите") винаги е била на страната на Големите Губещи, или, казано на съвременен език - на лузърите! На страната на Германия през Първата и преобладаващата част от Втората световна война на страната на Съветския съюз по време на Студената. Всичките ни "съюзници" бяха тотално изобличени и разгромени. Какво да се прави - шанс! А? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
1 коментар:
В историята вероятно няма закони и необходимост, но България почти не имала избор в последните 130 години. В Първата световна война България просто не имала възможност да бъде на страната на Антантата, аналогично е било положението във Втората световна. А след 1945 не беше по своя воля на страната на СССР. Може би единствената капитална грешка на българската политика е „престъпното безумие” от 16 юни 1913. А паметници на Съветската армия в Източна Европа и Германия, колкото щеш. Не знам дали е нормално в Берлин да има такива паметници. Германците се чувствали виновни, само че какво донесе Червената армия на Германия – свобода и демокрация ли?
Публикуване на коментар