Във Фейсбук Стоян Михалев, известен, между другото, и като музикант освен като "интересуващ се от политика" слага на стената си следния откъс от моя статия (виж Окончателно разгадаване на загадката относно това защо Иван Костов днес е най-мразения български политик), без обаче да посочи откъде го е взел:Тв водещ: Добре де, кажете кои по-конкретно политици го търсеха Илия Павлов и му бяха близки, кажете някое име? Бащата П. Найденов: Вижте, всички, абсолютно всички политици търсеха близост с него и му се натрапваха. Само един не правеше това. Само Костов не го е търсил. Не потърси връзка с него само той. Тоя злобен човек никога не го е търсил…
Един приятел ми каза, че тече оживена дискусия (общо 233 коментара!) по някакъв откъс от моя статия; отидох да видя, дискусията наистина си я биваше (отделно ще я публикувам за да я прочетат и абонатите на в-к ГРАЖДАНИНЪ). А ето ето какво се получи когато се намесих и аз; защо публикувам тук този откъс, ще разберете скоро:
Stoyan Mihalev: "Ето какво всъщност каза той. Ще си позволя да изразя казаното от него с точните думи, щото той тия думи няма как да ги каже, понеже е замесен, пък и става дума за сина му: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
7 коментара:
Много обичана практика в България. Да те е страх да напишеш/сътвориш нещо, което веднага няколко души могат да присвоят и представят за своя идея. Опира до лична чест, достойнство, морал, какво да коментираме повече.
Дедите ни са живели за едното добро име!
Ремонти ел. уреди
Не съм съгласен с реакцията Ви, г-н Грънчаров.. Лично аз, четейки статията Ви, останах с впечатлението, че въпросните думи са едно-към-едно цитат от Бащата П. Найденов.. Не съм гледал предаването, но ако случаят е такъв, няма обективна причина да се цитира Вашата статия, като източник... все пак думите са на Бащата, бедния човечец...
Kamen Shapkarov
Г-н Шаркаров, прочетете по-внимателно тия "цитати" и ги сравнете с моята публикация; дума по дума съвпадат. Прочее, когато се цитира, се пише и откъде са взети съответните думи. Другото се нарича кражба...
Г-н Грънчаров,
Ако не искате да Ви "крадат", тогава си направете "сайта" с абонамент на месец, т.е. само тези които са си платили ще могат да Ви четат и цитират. Така правят всички големи "сайтове", като също така, в писмен вид някъде отразете, че всяко копиране от сайта ще бъде "съдено" от вашият адвокат..... В нормалния свят, демократичният, "всичко, което не е забранено е позволено"./поставеното в кавички е цитат, но не помня къде съм го чел или чул. Предварително се извинявам на "автора" че не мога да му сложа името/
Не е нужно да се усуква повече сега. Правилото е: като цитираш, казваш откъде цитираш, кой е авторът. Елементарна почтеност. И коректност. Иначе означава, че крадеш чужди мисли и ги представяш за свои. Толкова. Няма какво повече да се усуква.
Никъде не съм казал, че не разрешавам да бъда четен или да ме цитират. Това са глупости.
Г-н Грънчаров, щяхте да сте отдавна изхвърлен от разговора, ако горното се бе случило на моята стена. Благодарете на г-н Михалев за добротата и търпението, проявени към Вас въпреки всичкото Ви нахалство и безочливост.
Ангел Станоев
Когато се усетите какво сте направили и когато проговори съвестта ви, моля, заповядайте да ми се извините. Ще се радвам да преживеете един ден такъв нравствен поврат. Човешко е да се греши, но е човешко и да се осъзнават грешките като грешки и човек да се разкайва когато е постъпил погрешно. Но пък е подло на инат да защищават до непоносимост погрешни и унизителни думи или постъпки...
Публикуване на коментар