Лудите, лудите те да са живи!
(ученическо есе)
Марко е мъдър човек. Човек, който за своите 50 години живот, е видял много, създал е свое семейство, устроил е дома си. Човек нравствен и чувствителен, вълнуващ се, обичащ. Иван Вазов дава на Марко изключителна способност да се взира в това, което се случва наоколо, и да разбира малките тайни на живота, закодирани в проявите на човешкия дух. Робството и трудностите са изотрили сетивата му и той с неприкрита изненада, невинно и по детски чисто открива, че лудостта е онова, което разгаря огън в душата, онова, което окрилява и дава смелостта да бъдем такива, каквито винаги сне искали да бъдем.
Предразсъдъците осакатяват човека. Не физически, а още по-страшно те погубват мечтите и стремежите към истината, свободата, любовта. Хората живеят в плен на своя страх. Той смазва душите им, убива бавно и жестоко всяка надежда и човеците оскотяват. Онзи, който дръзне да бъде различен, е обречен на самота, отчуждение, презрение. А лудостта? Кого са наричали луд? Този, който е говорел истината, от която всички са се страхували, истината, която живеела във всеки и която била мълчаливо погребвана ден след ден, поколение след поколение. Лудият бил твърде различен, неудобен, той познавал свят, който другите на познавали. Светът на свободата. (ОЩЕ >>>)
(ученическо есе)
Марко е мъдър човек. Човек, който за своите 50 години живот, е видял много, създал е свое семейство, устроил е дома си. Човек нравствен и чувствителен, вълнуващ се, обичащ. Иван Вазов дава на Марко изключителна способност да се взира в това, което се случва наоколо, и да разбира малките тайни на живота, закодирани в проявите на човешкия дух. Робството и трудностите са изотрили сетивата му и той с неприкрита изненада, невинно и по детски чисто открива, че лудостта е онова, което разгаря огън в душата, онова, което окрилява и дава смелостта да бъдем такива, каквито винаги сне искали да бъдем.
Предразсъдъците осакатяват човека. Не физически, а още по-страшно те погубват мечтите и стремежите към истината, свободата, любовта. Хората живеят в плен на своя страх. Той смазва душите им, убива бавно и жестоко всяка надежда и човеците оскотяват. Онзи, който дръзне да бъде различен, е обречен на самота, отчуждение, презрение. А лудостта? Кого са наричали луд? Този, който е говорел истината, от която всички са се страхували, истината, която живеела във всеки и която била мълчаливо погребвана ден след ден, поколение след поколение. Лудият бил твърде различен, неудобен, той познавал свят, който другите на познавали. Светът на свободата. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
"Трябва да си съвършено луд за да искаш да съградиш нещо в тази страна Бьлгария..." (Стамболов)
Янка Аврамова
Благодаря много за тази мисъл на Стамболова; не я е знаех - за мой срам! А е много поучителна и вярна - за жалост!
дА СА ЖИВИ ЛУДИТЕ.Това е истината. В тях е светлината,живецът.Всичко останало е маски и фалш.Есето наистина е прекрасно.Благодаря ви г-н Грънчаров,че с подобни материали ни подържате духа.Чрез тях разбираме ,че не сме сами,има и други като нас единомислещи,неподчиняващи се на статуктвото.
Това наистина ли го е казал Стамболов? Може би в момент на депресия. При всяко нещо може лесно да се говори „за” и „против”, но всъщност мисълта не отразява националния характер на българите. Българите са именно по изграждането – всеки българин например традиционно е готов да понася лишения, но да ИЗГРАДИ собствен дом. Докато повечето други народи искат само да консумират и да се радват на живота, домът и спестовността нямат значение за тях. Неслучайно България е била най-богатата турска провинция преди 1878, а до 1944 въпреки някои кризи общо взето се е развивала възходящо. Периодът след 1944 до днес НЕ Е ПРЕДСТАВИТЕЛЕН за българския национален характер, защото страната е управляване от чужда сила – СССР, респ. днес Русия, която е далеч по-репресивна от Османската империя. Както и ГДР не беше представителна за Германия.
Само че фактът, че тази мисъл СЕ ХАРЕСВА на българите, напр. на г-н Грънчаров, е показателна за тяхната национална психика. В Европа май има два народа, които традиционно са песимисти, недоволни и си падат по мърморенето – българите и германците. И може би неслучайно в две войни бяха съюзници. Докато националният характер на българите и руснаците например няма нищо общо и тяхното родство е мнимо.
Иначе за цитати за българите (на английски и български) виж например:
http://btw-team.forumandco.com/t37-topic
Г-н Анонимен, не ми се харесва, моля, не ме представяйте за извратен, няма нищо за харесване в тази мисъл, напротив, на всеки свестен българин му става болно от горчивата истина, която се крие в тия думи на Стамболов. А Вие твърдите, че ми се била харесвала тая мисъл, т.е. остана да ме наречете "българомразец"?!
Баси хората!!!
Публикуване на коментар