Срещу "нормалните", срещу ония, дето все се нагаждат към най-силния, там, където е келепирецът

По вчерашната ми публикация Ей, разкостиха го тоя Костов, но пак ги е страх от него - защо ли толкова ги е страх?! във Фейсбук започна дискусия, която обещава да е интересна. Ето тук нейното начало, мисля, че се поставят, така или иначе, важни въпроси:

Капка Вачева: Страх ги е преди всичко от примера, който дава: ами ако стане заразителен, ако повече хора почнат да се учат от него как да правят политика, как да отстояват позиции, да следват пътя си в нея?

Нали ги чувате, как съскат: "Костовист!!!" по всеки, който каже различно мнение и се опита да си го защитава - дори в случаи, когато човекът не е свързан с ДСБ или Костов. Хич не е случаен тоз кошмар, който все съзират :).

Освен това те не са учени да се отнасят с уважение към политическият си противник, да ценят качествата му, да вземат доброто от него, а да го унищожават. В случаят Костов не им се дава, показва ниво и класа; е, как да не изпадат в истерия, щом чуят да си отваря устата. "Може да е прав, ама няма право да говори!"

Петър Петров: Може би защото винаги казва това, което мисли.

Ангел Грънчаров: Мислещите хора, уважаеми г-н Петров, оказва се, са кошмар у нас - и са страшно ненавиждани! И какво излиза - да си мислещ човек е нещо като прокоба? И като най голям грях? Майчице, какво ли ни чака нас, тия, дето не крием, че обичаме да мислим, да търсим истината, които не мирясваме, докато не проумеем нещата, които не се задоволяваме с пусканите за простолюдието лъжи и удобни за олигархията блъфове?! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo