Атеизмът е вяра в нищото, в празното, докато вярата в Бога пълни сърцето, душата и духа на човека

Една моя позната и колега (тя, прочее, преподава икономика), която от години вече живее и работи в Америка, ми изпрати следното изказване - с молба да го коментирам:

Религията царува в хора невежи, хора, които цял живот са здраво хванали куфарите за небето, докато живота им на земята е ужасен! И те се съгласяват с този живот на оцеляване, като страдащите за Бога! Докато Исус им предлага живот изобилен, Йоан 10:10. Живот изобилен във всяка сфера като: здрави финанси, здраве, обновен ум, образование, радост, мир, бъдеще, надежда, здраво семейство, живот, който ще носи славата на Бога на земята, и вечен живот на небето! Религията е убиец номер едно и хората я прегръщат; това е като да прегърнеш дявола и да кажеш, че това е твоят Исус!?!? (Илия Панов)

Аз първо я запитах така: "Тоя Панов какъв е? Атеистичен проповедник ли?!", тя ми отвърна, че бил протестантски проповедник. А ето след това какъв коментар на изказването, което тя ми изпрати, й написах:

В някакъв смисъл, струва ми се, той проповедник е прав, въпреки че сякаш смесва понятията "религия" и "католицизъм". Обаче религията в истинския смисъл съвсем не е това, което той тук си е позволил да напише. Била за "невежи хора", това е постулат на безбожниците. Била "убиец номер едно", това пък е глупост, според мен. Религията била дявола, да има много здраве от мен, но дяволът е материализмът, а не религията. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo