Ако дясното се възземе морално, едва тогава ще намери достойно място и в политическия живот на страната

Иво Беров е написал във Фейсбук следното предвиждане или, другояче казано, гадание:

СДС ще напусне Синята Коалиция, за да се обедини с Бакърджиев, Софиянски, Дилов и всички подобни, защото там си мислят, че с подобните ще си докарат повече гласове, отколкото с Костов. ДСБ ще останат сами, като само с 2 процента няма да влязат в следващия парламент. Мартин Димитров ще бъде отстранен, а Костов ще бъде принуден да си подава оставката. В ДСБ сякаш не си дават сметка за това развитие.

По неговата теза там в момента се води оживена дискусия. Моя милост рече също да изкаже мнение, ето какво счетох за нужно да напиша там:

Интересна дискусия, а и тезата, по която се води, си я бива. Съвсем възможен вариант за развитието на нещата, особено като вземем предвид това, че СДС вече е правило подобни салтоморталета (по времето на Надежда Михайлова, когато натикаха Яне Янев и Дилов-син в Парламента). Е, да се надяваме, че Мартин Димитров е не само по-умен от... нашата евродепутатка, но и, от друга страна, е по-принципен, щото една тайфа от бивши сини, ала провалени величия от типа Софиянски-Бакърджиев, едва ли е достоен вариант. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo