Мечтите на баба и дядоВ началото на 40-те години на миналия век у моите баба и дядо, както и у много други техни връстници еврейски младежи – се появяват идеалистични, почти утопични мечти, свързани със земята на Израел. Тази земя тогава се нарича Палестина, а под думата Израел стои понятие за народ, не за държава (Яков, наречен Израел, е един от еврейските патриарси). Идеите на баба и дядо са свързани с развиващите се тогава на тази земя селища и общности, наричани мошави и кибуци, в които араби и евреи се трудят заедно, за общото благо и прогрес в своеобразна социалистическа рамка. Тези идеи тогава се наричат ционистки, докато днес се наричат антиционистки.
Дядо и баба така и не заминаха за Израел. Подобни, грубо казано, леви идеи като техните обаче са част не само от еврейската история, но и от „многовековната” история на държавата Израел. За пръв път разбрах това, когато един възрастен човек, член на кибуца, в който живях до 2005 година, попита на едно политическо събрание следното: „Какво прави „отбранителната” армия на Израел в Газа и ако всички сме съгласни, че за момента не можем да живеем заедно, то защо трябва да продължаваме да заселваме територии, в които живеят предимно палестинци?” Разбира се, че заговорих този човек след събранието и с изненада разбрах от него две неща. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар