Приятел ми даде да гледам запис на встъпителните думи на Люба Кулезич в нейното предаване, посветени на смъртта на В.Ганчева. Изслушах монолога й, убедих се, че тя изрича наистина силни думи, вземай повод от тази внезапна смърт. Знае се, че въпросната дама почина наскоро след като тайно беше заснета от едни "шоумени" как иска пари, за да напише пиарска статия в полза на тяхно предаване. Т.е. накратко след като беше омаскарена, В.Ганчева умря.
За мъртвите или добро, или нищо. Обикновено казваме добро, понеже смъртта изравнява всички ни, изправяйки ни пред страшната истина на живота: ние сме за кратко на тази земя и затова не трябва да се главозамайваме, не бива да се мислим за "избраници на късмета", грозно е да сме горделиви, арогантни, суетни и какви ли не още когато сме на гребена на славата. Да, аз съм съгласен с твърдението на Л.Кулезич, че с подобни знакови "събития" Тоя Отгоре се опитва да ни вразуми, ала ние все не успяваме да разгадаем техния смисъл. А че живеем в отвратителна нравствена атмосфера е от ясно по-ясно. Само дето някои са с дебела кожа и са така безчувствени, че от това съвсем не им пука.
Тук-там се появяват някои "герои на нашето време", които почват да се изживяват като морални стожери - и почват да ни поучават. Примерно Слави от Учиндол. Или Карбовски. Преди това беше Кеворкян. Или самата Васа Ганчева. Все "нравствени авторитети". "Нравствени авторитети", символизиращи сами по себе си цялата мръстотия, гнус и мерзост, в която живеем. В която се потопени. Много е трудно да си нравствен проповедник и същевременно да не излъчваш същия онзи недъг, срещу който уж проповядваш. (ОЩЕ >>>)
За мъртвите или добро, или нищо. Обикновено казваме добро, понеже смъртта изравнява всички ни, изправяйки ни пред страшната истина на живота: ние сме за кратко на тази земя и затова не трябва да се главозамайваме, не бива да се мислим за "избраници на късмета", грозно е да сме горделиви, арогантни, суетни и какви ли не още когато сме на гребена на славата. Да, аз съм съгласен с твърдението на Л.Кулезич, че с подобни знакови "събития" Тоя Отгоре се опитва да ни вразуми, ала ние все не успяваме да разгадаем техния смисъл. А че живеем в отвратителна нравствена атмосфера е от ясно по-ясно. Само дето някои са с дебела кожа и са така безчувствени, че от това съвсем не им пука.
Тук-там се появяват някои "герои на нашето време", които почват да се изживяват като морални стожери - и почват да ни поучават. Примерно Слави от Учиндол. Или Карбовски. Преди това беше Кеворкян. Или самата Васа Ганчева. Все "нравствени авторитети". "Нравствени авторитети", символизиращи сами по себе си цялата мръстотия, гнус и мерзост, в която живеем. В която се потопени. Много е трудно да си нравствен проповедник и същевременно да не излъчваш същия онзи недъг, срещу който уж проповядваш. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
4 коментара:
Във връзка с това откъси от
НОВОГОДИШНИ ФАНТАЗИИ на
Георги Марков
Какво искате да имате през Новата година? Какво искате да ви донесе тя? Какво искате да ви се случи?
Някога, преди доста години, един млад учител-чудак се обръщаше от време на време към нас, учениците, и казваше:
"А сега, момчета, да пофантазираме!"
…След толкова дълго въведение нека пофантазираме! Нека си пофантазираме, че тази нощ планетата ще стане пленник на могъщ дух, който ще възвести един принцип:
"Да бъде разумът!"
И утре сутринта, когато се събудим, ще намерим света прогледнал, освободен от стари или нови заблуди, захвърлил завинаги всичко, което стои извън територията на разума - злобата, омразата, завистта, суетата, лакомията, славолюбието и така нататък... Нека си представим света внезапно завърнал се към най-достойната истина, че "човек звучи гордо", че човек отново ще застане на пиедестала, от който отдавна са го смъкнали.
Представете си, че сте напълно свободни хора, че вече не зависите от никого и никой не зависи от вас. Никой не е повече жертва на човекоподобни тарикати, които са обсебили правото да се разпореждат с вашия живот уж в името на някои обществени принципи. Че вие не сте повече зависим от някой капиталистически бакалин, който ви изстисква силите докрай, за да трупа пари, нито сте зависим от някое партийно секретарче, което ви изстисква, за да трупа кариера. "Да бъде разумът" значи всички да прогледнат, значи край на слепотата. Представям си Тодор Павлов, застанал пред микрофона на Радио София, с откровеното признание, че всичко, което е проповядвал и твърдял толкова години, е било една лъжа, чийто единствен смисъл е бил да облагодетелства самия него, да му даде власт и слава. Представям си държавни дейци, които на огромни митинги заявяват, че животът им довчера е бил корумпиран от обстоятелствата и че те от днес се отказват от специалните си привилегии, луксозен живот и злоупотреба с властта, за да станат обикновени, истински народни служители, които като древните римски крале сами ще орат земята си. Представям си всички ония насилници - физически и морални, - намерили куража да се срещнат със своите жертви (бивши и настоящи) и да се опитат да им се извинят, защото принципът на разума повелява извиненията им да бъдат приети. Било, каквото е било. Точка. Нека започнем съвсем отначало. Представям си Радио София изоставило помпозните си програми и важната информация къде е обядвал вчера съветският посланик и предоставило микрофоните си на всички, които чувстват, че имат да кажат нещо, вярно или погрешно, защото принципът на разума позволява да се греши.
Представям си върволица от камиони, които излизат от зданието на ъгъла на "Гурко" и "6 септември" и отиват към книжната фабрика "Петко Напетов", за да претопят досиетата и освободят хората от кошмара на едно минало. И също чиновниците от паспортния отдел, тръгнали от врата на врата: "Другарю, вашият паспорт, моля!..." "Но аз нямам никакво намерение да пътувам..." "Моля, това си е ваша работа, но вие имате право на паспорт и при това нямате нужда от никакви входни или изходни визи. Паспортът ви трае десет години, след което срещу два лева можете да го подновите, довиждане!"
Чувствам как мнозина от вас се усмихват и казват: "Че то бива фантазиране, ама чак толкова!"
Представям си как ония от вас, които отиват на работа на втори януари, ще заварят съвсем различна атмосфера. Вместо киселите лица на недоволни началници и недоспалите разочаровани физиономии на колегите ви ще срещнете дружелюбни усмивки и разбиране от всички страни и трудът, който ви предстои наистина, ще бъде толкова приятен и лек, че ще ви се иска да стоите повече. И как ще седнете за първи път да си приказвате най-откровено с всекиго, по всички въпроси. И как няма да мерите думите си с аршин, няма да си кривите душата за нищо, няма да насилвате себе си, а ще можете ясно да произнесете: "Аз не смятам така". Или "Аз не съм съгласен!" И тъкмо тази промяна ще бъде най-чудотворната и аз бих казал най-фантастичната. Защото паспортният въпрос може да бъде разрешен с едно драсване на перото от страна на председателя на държавния съвет, но човешките отношения ничий подпис не може леко да промени... Принципът на разума ще внесе съвсем друга атмосфера в семейството ви. Не че ще ви спести драмата между съпругата и любовницата, но сигурно ще ви избави от недостойнството на измамата. Да може да разговаряте с всекиго откровено за всичко, така както отдавна не сме говорили у нас, така както може би сме забравили да разговаряме. Плюс великото чувство за взаимност - взаимност в беди, взаимност в щастие. Принципът на разума ще ви избави от принуждението на властта, ще ви избави от всякаква власт, защото вие ще знаете какво трябва да направите и ще го направите, колкото и да ви е приятно или неприятно.
Принципът на разума ще изгони от вестниците всички глупости за деление на хората, всякакъв вид "изми" - ще прати по дяволите национализма и патриотизма и ще внесе толерантност спрямо всеки сърбин, грък, турчин или циганин. Мирът наистина ще стане неразделна част от земната кора. Представете си Израел и арабският свят внезапно подали си ръка и заживели в най-хубава дружба и мир, като взаимно обменят ценното, което притежават. Представете си, че всички армии ще бъдат разпуснати, че огромните военни заводи, които произвеждат танкове, ще започнат да ги преправят в трактори и автомобилни влекачи. И страхотните военни бюджети ще отидат за хората, за да ликвидират наистина мизерията и бедността, за да поставят всяко човешко същество в човешки условия, че казармите и военните полигони ще се превърнат на спортни комплекси и футболни игрища, че униформи ще се мяркат само по театралните сцени и ще удивяват децата така, както днес ни удивяват рицарските доспехи.
Милиарди и милиарди златни левове, превърнати от бомби и ракети в училища, болници, домове и научни институти, чиято задача ще бъде да ни осигурят дълъг живот и, разбира се, дълга младост. Представете си например картината на събарянето на Берлинската стена и радостта на хората от двете й страни, възстановяването на нормалното и естествено право на движение на човека напред. Ами ако ядрените и атомни държави предоставят всичките си енергетически заряди за използване в преодоляването на енергийната криза? Ние наистина ще можем да превърнем Гренландия в зелен остров и дори да изместим (в края на краищата) наклона на земната ос така, че всички части на земното кълбо да имат най-добър климат. Представете си изчезването на всички политически партии и организации, защото принципът на разума ще ликвидира стадното събиране на хората и всеки ще може сам да преценява собственото си отношение. Разбира се, след всичко дотук трябва да приемем, че светът е осъмнал прероден върху стария и най-чудесен закон: "От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите", християнски или комунистически закон, както щете го наречете. Закон, който изключва насилствената организация, който изключва експлоатацията под всякаква форма и прави немислимо съществуването на жестоките капиталистически тръстове - държавни на Изток или частни на Запад.
Представете си накрая огромният скок на науката, който наистина ще преобрази цялата планета. Краят на ужасните болести. Ракът се лекува бързо и ефикасно, сърцата са устойчиви на удари, ревматизмът отдавна е изчезнал от лекарските справочници, болката е потънала някъде в недрата на планетата... И ние, дълголетниците, ще бъдем свидетели на безброй чудеса... Поети, художници, музиканти, артисти ще напълнят простора с думи, звуци, багри и образи върху фона на принципа на Разума. И един стар български поет ще задраска първия ред на стихотворението си "Партио, води ме" и ще го замени с онова, което действително е искал да каже и действително (да се надяваме) е мислел: "Разум, води ме"...
Честита Нова 1974 година!
Целият текст на http://liternet.bg/publish10/gmarkov/novogodishni.htm
Публикуване на коментар