Животът без интернет

Пети ден живея без интернет. Могло да се живее и така. Нищо че доскоро не си го представях. И понеже и други хора, предполагам, не си представят живота без интернет, ми се иска да разкажа за това как живее човек когато е извън глобалната мрежа. Пиша този текст набързо тази сутрин, понеже ме мързи да се захвана с друга, по-сериозна тема. Като го напиша ще ида за пет минути у комшията да го пусна в интернет, иначе аз почти изцяло съм лишен от тази "благинка" на цивилизацията.

Най-интересното, поне за мен, е че времето започва да тече иначе: денят сега ми се струва огромен – и ми се налага да го запълвам с много други неща. Докато когато си живеех предимно в Мрежата, денят ми беше изключително кратък, а времето летеше неусетно. А това, че човек разполага с по-голям ресурс време е невероятно богатство – стига да си намери нови занимания. Извънинтернетните занимания и заетости правят така, че времето, във възприятието на заетия човек, тече значително по-бавно, което пък означава, че той може да свърши много повече работа. Когато се захвана със занимание, което не ми е привично, неизвестно по какви причини, може би заради усещането за новост, а пък и поради различния ритъм или темп на времето, но тогава времето сякаш се „разтяга”, а пък това означава, че наистина мога да свърша много повече работа. Разбира се, чувствам се чудесно. Разбрах истинския смисъл на тази поизтъркана от употреба дума: чудесно. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo