Още за ефекта на вярата върху душата

Блогърът Св.Александров написа нещо като изповед под заглавие Аз живях християнството, върху която написах първо един коментар, а след това и втори. Сега откривам, че публикацията му е махната; в тази връзка, за да се запази все пак, публикувам тук втория си коментар:

Искам и още нещо да кажа. Не го казвам за друго, а защото се опитвам да помогна на ония, които търсят истината по тия нелеки въпроси.

Да каже човек „Разочаровах се от християнската вяра защото срещнах християни с нехристиянско поведение” е некоректно изказване дори и от логическа гледна точка. Това, че има вярващи с поведение, коренно разминаващо е с поведението на истински вярващия, показва просто, че тия хора не са вярващи; те може само да се представят за такива, ала да не са; може да се мислят за такива, но да не са – всъщност и наистина. Ако попадна на някой неспособен телевизионен техник, който, вместо да ми поправи, още повече ще ми развали телевизора, значи ли, че имам право да се разочаровам изцяло от телевизионната техника и от всички телевизионни техници?! И да обявя тази телевизионна техника за „вредна”, „излишна”, „порочна”, „абсурдна” и каква ли не още – както Вие правите спрямо християнската вяра!

Най-вероятно не сте срещнали в живота си истински вярващ човек, а и да сте срещнали, не сте го разпознали. Защото и това второто е възможно. Само вярващ човек може да разпознае себеподобния си, човека, с когото има същностна и съществена духовна връзка. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo