Блогът "Базикилийкс" днес е излязъл с публикация със заглавие "Изход", която е пример за специфично "словесно мастурбиране" или словоблудство; под това последното разбирам да се пише или говори нещо, без изобщо да се мисли, т.е. без да се прави и най-малък опит да се вникне в същината на проблемите. По този начин пишат хора, които желаят да се харесат на неизчислимото множество от немислещи хора, което се шляе из интернет и не прави друго освен да търси храна за немисленето си, поемайки подобни словесни буламачи.
Прочее, ето един откъс от въпросното "произведение", за да не помисли някой, че голословно нападам писание, което просто не ми е харесало:
1. В началото бе Страхът; и Страхът бе у хората; и хората не познаваха нищо.
2. И всичко, което се случваше, като не можеха да си го обяснят плашеха се и се страхуваха.<
3. И от дъждовете; и от сушата; и от земетресенията; и от вулканите; от всичко се страхуваха. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар