Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

четвъртък, 25 август 2011 г.

Моята публична оферта до г-н Алексей Петров, касаеща купуването на гласа ми в идващите президентски избори

В блога на г-н Теодор Дечев може да се намери изчерпателна информация около кандидатстването на Алексей Петров за президент. Днес забелязвам информация и нещо като покана за Среща с кандидата за вицепрезидент Николай Георгиев и членове на екипа на Алексей Петров и Николай Георгиев със симпатизанти от Блогосферата и социалните мрежи. Като прочетох за тази среща, признавам си, първата ми реакция беше желанието да откликна като напиша текст, в който да обясня защо няма да подкрепя Алексей Петров. Малко след това обаче в съзнанието ми се яви и оформи идеята да устроя нещо като "интелектуална провокация" по повода. Аз съм човек спонтанен - спонтанността винаги е израз на свобода - и веднага се захванах да реализирам идеята си.

Ето как в крайна сметка написах следното писъмце до самия Алексей Петров (първоначално беше до "инициативния комитет" за издигането на А.Петров и лично до Т. Дечев, но после реших да го адресирам до "башвойводата"):

Драги г-н Петров, разбрах за Вашето кандидатиране за президент от медиите и най-вече от блога на г-н Т. Дечев. Моя милост - като гражданин, интелектуалец и блогър - съвсем не е безразлична към Вашите опити да навлезете в българската политика, следвайки "светлия пример" на негова светлост премиера Бойко Борисов. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари: