По повод на публикацията на Иво Беров Как се посреща бея, пашата, премиера и въобще началника, в която той писа преди време за това, че щял да бъде създадван нов десен вестник, моя милост изрази разбирането по същия въпрос още тогава - виж От истината боли, ала тя и лекува (Нещо като "открито писмо" до Иво Беров). Разбира се, нито И.Беров, нито някой друг реагира на моите предложения; както си му е реда, всички скромно си замълчаха: в дясното пространство си има "князе" и "величества", които не признават самозванци като мен.
Сега обаче забелязвам, че все пак някакъв човек е реагирал и в тази връзка е изказал какво мисли по някои наистина важни за дясната общност въпроси; ето неговия провокативен текст, който, по моя преценка, не бива да остане без никакво внимание; прочее, тъй като въпросния коментар е отговор на един друг, публикувам тук и двата, та да бъдат прочетени и от читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Анонимен рече: Политолози и социолози - или умни хора...
Минава забързано чичко българин средностатистически покрай сергийката с вестници, прочита бегло заглавието "Костов си купи хеликоптер...", споделя възмутената си "гражданска" любов по пряка и съребрена линия на гореспоменатия и си купува две мазни банички. Мазните две банички внасят някакъв приемлив мир в празния средно-статистически неинтелекту-виртуален празен стомах. Купуването на вестника би постигнало обратен ефект - реалност дефакто. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар