Въпросът за социалното неравенство е голям, сложен и не може да бъде изчерпан в няколко реда. В метафизичен, философски план хората са равни или би трябвало да са равни в смисъл, че всички трябва да имат равни, еднакви права. Това е и смисълът на американската Декларация на независимостта, а не, че всички трябва да са равни в социално отношение.
В емпиричен план всички знаем, че хората не са равни, има значими разлики по отношение на интелект, физическа сила, умения и т.н. Древните гърци са смятали, че характерът се оформя при раждане, а модерната генетика сякаш потвърждава факта, че голяма част от нашите качества и нагласи са вродени.
Но когато днес говорим за равенство, обикновено нямаме предвид метафизичното равенство или естествените човешки права, а дистрибутивната справедливост, т.е. тезата, че държавата би трябвало да се грижи за „справедливо” разпределение на богатството, като го отнема от богатите (напр. чрез данъци) и го предоставя на бедните. Карл Попър казва, че всички ние или поне той самият биха предпочели едно общество, в което равенството и свободата да съществуват (ОЩЕ >>>)
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар