Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 14 септември 2011 г.

Дивата озлобеност срещу Бога е най-точен показател за личностна непълноценност

Ето интересен отзив по дискусията, публикувана под надслов За да остане загадката, за да е упорито усилието ни да търсим, за да не се обезсмисли живота ни, отзив, който дава нов импулс на самата дискусия; прочее, интересно е, че авторът на текста, който ще прочетете, е на 16 години, а името му е Александър Георгиев:

Не искам да пиша много, защото темата е много сложна и не съм убеден, че ще успея да изразя ясно мислите си, защото не съм философ, но ще опитам.

Главното е, че науката работи с факти. А бог не е факт. Докажете, че бог съществува с рационални средства, с мислене, с "научния метод". Не можете. Но можете да го докажете с ненаучни, нерационални, нелогични методи. Добре. Но "научният метод" се справя чудесно с реалността. Не би имало причина да не може да се приложи при бог, освен ако разбира се бог не е извън реалността. А щом е извън реалността, то той не съществува, реалността е всичко съществуващо.

Стои въпросът защо хората не желаят да приемат, че няма бог, а вече толкова години се опитват да докажат съществуването му? Защото тази реалност не им е изгодна, не им харесва. И те са способни да направят и приемат абсолютно всичко, само не и че това е единственият свят, а в него те са се провалили. Защо хората предпочитат да се молят, вместо да мислят? Защото ако помислят как имат много по-голям шанс да получат желаното, отколкото ако просто седнат да се молят. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари: