Моето обръщение към всички по случай началото на новата учебна година

Неумолимо иде 15 септември, първият учебен ден. Той всъщност е след един ден, съвсем скоро. Иска ми се да напиша в този момент няколко думи по този повод, понеже, така или иначе, съм деец в тази област - на образованието, на просвещението, на възпитанието на младите. Не съм министър, за да произнасям речи на идващия първи учебен ден, но съм български гражданин и имам пълното право да кажа какво мисля. Затова пиша настоящето "обръщение". Иска ми се с него да провокирам и други да кажат какво пък те мислят, и така да започне една така потребна ни дискусия.

Иска ми се да публикувам един текст, на който НИКОЯ, повтарям, АБСОЛЮТНО НИКОЯ медия няма да обърне и капчица внимание. Дори имам чувството, че и съвсем малко ще бъдат гражданите, които ще се впечатлят от написаното. Но за мен истината е най-важното, а тя трябва все пак някога да бъде произнесена. Затова дръзнах да напиша какво мисля, а пък дали някой ще обърне внимание на казаното вече не зависи от мен. Ала все пак е показателно как сякаш АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ нехаем за състоянието, в което се намира българското образование. Тия, дето се вълнуваме и сме недоволни, се броим на пръсти. А блатото на безразличните приветливо държи на топло в недрата си жабите, змиите и другите пълзящи твари на повсеместната развала...(ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo