Тази сутрин гледам, че г-жа Валерия Новодворская е написала нова своя статия в свободолюбивото руско интернет-издание «The New Times», едно от малкото, които изобщо са останали в путиниста Русия; статията й носи заглавието Человечество во мгле ("Човечеството в мъгла"). В нея тя пише за Хърбърт Уелс, английският писател-фантаст, за романите и за идеите му; г-жа Новодворския, освен че е прочута руска дисидентка и антикомунистка също е и превъзходен познавач на литературата.Който разбира руски език - сред младите у нас, за жалост или пък за щастие (щото в ерата на комунизма всички до един задължително знаехме руски!), изглежда почти няма такива - би могъл да прочете интересната и поучителната според мен статия. А за тия, които не знаят руски, искам да напиша нещичко, което ще им помогне да схванат основния смисъл на статията; ето началото на упоменатата статия, давам първо оригинала, а след това текстът и на български в мой превод:
Великий пророк, мощный философ, глубокий и оригинальный социолог, которого все считали и до сих пор считают фантастом, родился в Англии 145 лет назад, 21 сентября 1866 года. Герберт Уэллс, кажется, предвидел все: большевиков, марсиан, морлоков, причем, надо сказать, эти три явления у него почти совпадают.
Ето и превода, вижте колко лесен за разбиране от българите е руският език: (ОЩЕ >>>)
ЗАБЕЛЕЖКА: Виж също и публикацията на този постинг в моя рускоезичен блог: Урок по русскому для болгар и по болгарскому для русских с элементами философии по В.Новодворской
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар