Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Четвърто отворено писмо до вечно засмения ни и по комсомолски бодър кандидат-президент Росен Плевнелиев

По повод публикацията в моя блог със заглавие Открито писмо до Р.Плевнелиев, свързано с проверка на неговата годност за длъжността „Президент на республиката“ възмутена гражданка и, предполагам, фенка на любимците на масите Боко Борисов и Росен Плевнелиев, не е могла да сдържи бурния си гняв, в резултат на което е написала една многозначителна реплика; по повод на тая реплика пиша и поредното си писмо до кандидата за президент с китното име "Росен", като тоя път просто ще му препратя своя отговор, без да му пиша специално писмо; ето сега и гневния коментар на гражданката Елена, и моя отговор, дадени един под друг:

Здравейте, само за "протокола": защо смятате, че имате нужната компетентност да обучавате кандидат-президенти в това да бъдат президенти? Собствен опит ли смятате да споделите? Дали днес не сте забравили нещо сутринта?

Гражданката, както забелязвате, ми намеква дали съм си пил хапчетата; а ето сега и моя отговор до нея, който, както заявих, същевременно е нещо като своеобразно четвърто отворено писмо до вечно засмения ни и така по комсомолски бодър кандидат-президент Росен Плевнелиев: (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Stoyan Dermendjiev
‎"Не знам как е при вас, но аз до края на живота си за комунист, бивш комунист, син на комунист, внук на комунист, сват и брат на комунист, слуга на комунист, бодигард на комунист, шофьор на комунист и каквото и да е на комунист няма да гласувам! Защото комунистът поврежда всички около себе си и ги прави такива като него – прости и алчни! Нахални и нагли! Корумпирани и корумпиращи!

Комунистите са извънземните червени човечета, които обезчовечиха Човечеството!
Лично мнение!" :)
Вече не харесвам · ·
8 · преди 8 часа ·
Вие, Simeon Milev, Elisaveta Aleksandrova, Nadia Hamami и 4 други харесвате това.


Ангел Грънчаров Чудесно казано - и безпощадно вярво! Изцяло подкрепям! Това е самата истина!

Ангел Грънчаров каза...

Ивайло Калфин не е моят президент
Гласуваш за Ламбо, получаваш Калфин.
Гласуваш за Калфин получаваш Гоце
Гласуваш за Данаилов, получаваш и Доган
Гласуваш за Ивайло, получаваш Сер гей Станишев
Още получаваш Ал. (Капоне) Петров в комплект с олигархичните кръгове.
Всичките навързани като свински черва.

Не мерси, да спасим България веднъж за винаги от престъпните лапи!
Харесва ми · · Сподели · преди 19 часа ·
2 души харесват това.


1 споделяне
Ангел Грънчаров Боко пък е другото крило на мафията; как ще спасиш България като я разглеждаш като апетитна хапка, която да бъде отнета от едната уста, та да бъде натикана в другата уста?! Двете усти са двете глави на толкова лакомата ченгесаро-кагебистка мафия...

Анонимен каза...

Хубаво е, че все повече хора осъзнават фарсовия, бутафорен характер на изборите в посткомунистическите страни. А те са такива, защото преходът не беше и не е нищо друго, освен една гигантска манипулация на КГБ. Анатоли Голицин е меморандум до ЦРУ от 1990, където се споменава и България като рядък, положителен, макар и неуспешен пример за антикомунистически бунт:


„В СССР (респ. Русия и Източна Европа) комунистическата партия решава резултата от изборите. Тя запазва властовия си монопол чрез контролирани „реформатори” и „консерватори” и чрез контролираната „многопартийна система”… В съветската „демокрация” няма автентична, организирана политическа опозиция и не съществува реална възможност такава опозиция да се появи. Истинските антикомунисти в тези страни несъмнено в частни разговори казват: „Те се преструват, че ни дават демокрация, ние се преструваме, че сме свободни.” Всеки опит да се формира автентична, неконтролирана политическа опозиция бива смазван както направиха Денг и китайската армия на площада Тиенанмън, Илиеску и неговите миньори в Румъния или чрез използването на танкове, както заплаши Младенов в България. По съшия начин несъмнено ще се подходи при аналогични опити в Полша, Чехословакия и Съветския съюз (Русия) от страна сегашните ”реформатори”, които така ще разкрият отново грозните си ленинистки и сталинистки лица. Съветската „демокрация” ще остане диктаторска в своето отношение към истински политически опоненти… Съветската „демокрация” ще остане фасада, зад която комунистическата партия, със своя властови монопол, ще дърпа конците и ще манипулира марионетките.”

Между другото силово се подходи и в още няколко случая, когато имаше опасност събитията да излязат извън контрол: в Тбилиси, Баку и Вилнюс.

Поради всичко това можем само да се смеем на опитите да бъдат представени някои партии и политици в България за десни и антикомунистически. Ако такива партии и политици наистина по някакво чудо се бяха появили и ако наистина имаше опасност да вземат властта, реакцията на комунистите щеше да е съвсем друга: те щяха или да стрелят и/или да преминават в нелегалност и/или да бягат от страната. Нищо подобно не се наблюдава.