При положение, че "Малкият" - имам предвид Росенчо Плевнелиев; наричам го така, щото да се различава от "Големият", именно от тартора си Боко, а също и понеже на дебатите се държи като гимназист, предлагащ на оправна мома да го лиши от девственост! - се излага постоянно, е цяло чудо, че е нещо като фаворит ако не на нацията, то поне на собствениците на "социологически" агенции, които, понеже сега им е жътвата, скубят яко поръчителите на тия "допитвания до народа". Гледахте ли снощното му представяне в "На 4 очи" при Ризова? Хареса ли Ви как безброй пъти повтаряше като мантра туй, дето са му казали да повтаря до несвяст тъпичките нашенски пиари:"Аз съм честен, аз съм най-честният; аз съм успял, аз съм най-успелият; аз съм добър, аз съм най-добрият; аз съм умен, аз съм най-умният, аз съм нащастник, аз съм най-нещастният; аз съм мухльо, аз съм най-големият мухльо!"
И наивната възтъпичка масова народна природопопулация го харесва, тъй ли? А тука кораб плува ли?! А сега да не се правим че им вярваме, т.е. да не сме по-големи балъци отколкото сме си! Жалка работа са тия избори и в тях блесна като... тиган на месечина голямата истина, която всички трябва да съзнаваме: нацията ни е поразена в корена си от вируса на безличността! Щом такива мухльовци у нас минават за "личности", и то за "успели", санким, за "водачи", представете си на какво дередже се намираме! Абе какво има да го усукваме, та личностно-ценностната катастрофа блясва с цялата си жестокост като споменем само едно име: Боко! Он, милият, у нас минава за силна, с извинение, личност?! Какво има да се чудим: и магарето, поставено сред овце, може да мине за кон... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Само че можем да запираме: а каква е алтернативата? За кого би трябвало да гласуват демократично настроените, мислещи граждани?
А иначе мисля, че в посткомунистическия свят се отдава незаслужено голямо значение на личността на политиците. Дори един елементарен анализ показва, че независимо кой е външно на власт, политическите процеси с България са едни и същи. Каква е разликата между българската политика при Андрей Луканов, Димитър Попов, Любен Беров, Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев или Бойко Борисов? Разлика няма и не може и да има, защото промосковската олигархия, която управлява страната в сянка, е една и съща. Публичните политици са само фасада. Известни изключения имаше при Филип Димитров и, разбира се, най-вече Иван Костов, но това е друга тема.
Анатоли Голицин пише по този повод:
„Мнозина западни анализатори и наблюдатели се съсредоточават обсесивно върху поведението на отделни индивиди – Горбачов, Елцин, Шеварднадзе и т.н. – сякаш всеки от тях е лично мотивиран кариерист, борещ се подобно на западните политици за власт и влияние. Те изпускат от внимание факта, че всички тези лица са обединени и си сътрудничат в преследването на обща стратегия.”
А Леонид Кравчук казва, че Русия днес не се управлява от Путин и Медведев, а от секретен кръг, който стои над тях. Те са само видимата фасада, зад която конците се дърпат от истинските управници-стратези.
Публикуване на коментар