Тази сутрин ми хрумна тази идея в разговор с една моя позната, пловдивчанка, която в момента е директор на българското училище "Нов живот" в Чикаго, САЩ. Позволявам си да публикувам нашия разговор, понеже ми се струва, че от идеята може да се заинтересуват и други наши сънародници, живеещи по света; ето какво си казахме и как се роди самата идея:Ангел Грънчаров: Идеята ти за работа с надарените българчета е много хубава; аз в нашата гимназия вече 5 години организирам ДИСКУСИОНЕН КЛУБ като място, в което най-добрите и талантливи ученици от всички класове да се срещат и да обменят идеи. Щото ми се струва, че най-надарените деца у нас, в България, са най-пренебрегвани. Не знам как е в Америка, но тук, за жалост, е така.
Hrisi Perfanova: Не, тук има специални училища за надарени деца, където се влиза след дълги и сложни конкурси. А вие в Дискусионния клуб по какви теми разговаряте?
Ангел Грънчаров: На всякакви теми, каквито самите ученици предлагат, от всички области на знанието, гражданското образование, философията, религията, изкуството; всичко, което интересува самите ученици; те си определят темите на дискусии. Ето, примерно, оня ден обсъждахме темата (ОЩЕ >>>)
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар