Вълнуващ досег със субстанцията на народния живот и дух

Днес изобщо няма да пиша за избори; прочее, вече ходих до училището, където се гласува, за да закарам рано сутринта с колата съпругата, която е застъпник. Спомних си духа, който витаеше на изборите в ония романтични години от началото на демокрацията; сега, разбира се, няма и капчица от онзи патос; това, което ми направи впечатление тая сутрин са "застъпниците" на разни мутри-кандидати, все момчета с дебели вратове и походки на биячи; което по очебиен начин показва израждането на "демокрацията" ни. Но да спра дотук, щото отплесна ли се, свършено е.



Искам да пиша сега за нещо друго. Вчера в близкия МОЛ случайно попаднах на нещо като концерт послучай Димитровден, на който млади хора - от деца до младежи и девойки - играха по великолепен начин български народни танци. Не зная защо, но извънредно много се развълнувах; първо, в сърцето ми възкръсна духа на (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo