Най-вълнуващи са думите, които ми изпрати като есемес по телефона един човек, с който се знаем само по имена; той се казва Йоаким Каламарис; грък, женен за българка, работи и живее в Пловдив; университетски преподавател, доколкото зная; ето какво ми пише този човек:
Честит празник! Мисията на народните будители, след като те са откърмили духовността, разпращани са да събират зрънцата на знанието, е да го засяват в народната душа - за да израства то като познание! Да раздират завесата на Храма на Истината и знанието! Да се стремят към неуморното бдение и в миналото, и в настоящето, към просвета и просветление, към готовност за сътворителство на логиката и знанието! Нима точно това не е казано с други думи от Апостола на свободата Левский? "Времето е в нас и ние сме във времето". Йоаким Каламарис
Какво сега да отговоря на този човек? Мога ли да намеря думи, с които да му се отблагодаря, като приемам думите му, разбира се, не по мой адрес, а към цялото съсловие на ония, които са посветили живота си на пробуждането на народната свяст? Не умея да пиша вълнуващи послания от този род, затуй ще си позволя да му отговоря тук със следното разсъждение, дано попадне на него. (ОЩЕ >>>)
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар