Много хора в България се изживяват като националисти, които "безумно обичат Родината си", но в същото време казват: "Аз не съм искал тази демокрация, аз не съм искал демокрацията, която ни беше натрапена от някого през 1989!". Което с пълна сила показва, че в мислите, в действията си по-голямата част от българите не са освободили мисленето си от оковите на промиването на мозъците през време на тоталитарния социализъм.
Голяма част от тези хора винят демокрацията за своя неуспех в живота. По този начин комунизмът сте стои непокътнат в главите им и нещата няма да тръгнат напред, защото само човек, усетил свободата на духа, може да твори, да се бори и да успява (и да помни, че не всички могат да са победители). Това е, което не може да помръдне комунизма от България и дава възможност на бившите величия на България и тяхното роднинско и приятелско обкръжение да яхат българина и България. (ОЩЕ >>>)
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
" Празни мисли на един празен човек"
Джеръм Клапка Джеръм
Публикуване на коментар