Ровя се във Фейсбук и в нета изобщо, опитвайки се да разбера какво стана с оная история, която можем да наречем ето така: "Ицо Мамата - доктор хонорис кауза". Не откривам до момента нищичко и затуй сядам да пиша аз какво мисля. Иска ми се да не завърши и тая история така безславно, както всичко друго завършва в Отечеството ни: всяко чудо за три дни, и после нищо, забравя се. Не бива да се забравят такива симптоми на българския живот, които, без преувеличение и с извинение, показват в какви гнусни лайна живеем - потопени сме в тях до шиите, ала мнозинството сякаш не усеща смрадта. Прочее, може ли лайно да се погнуси от лайно? Едва ли...
Дадоха на Мамата академична титла. Никой не се намери да протестира - имам предвид в смърдящото, излъчващото отровни изпарения "академично" блато, наречено "Пловдивски университет". Прочее, само един се намери да протестира - Цветозар Томов - даде си от възмущение оставката, ала никой не го подкрепи. Всички "пловдивски академици" подло траят и гледат сеир. Съвест ли?! Какво?! Моля?! Такова нещо при тоя човешки тип явно е съвсем непознато.
Съвсем по нашенски, български начин завършва и тая история. Нали знаете как завършва романа "Под игото"? Ето така завършва: "Само един луд се намери да протестира. Обесиха го на касапницата...". Минали са толкова години от тогава, но прочутото българско малодушие си е все така малодушно - и подло. До гнусотия подло... (ОЩЕ >>>)
Дадоха на Мамата академична титла. Никой не се намери да протестира - имам предвид в смърдящото, излъчващото отровни изпарения "академично" блато, наречено "Пловдивски университет". Прочее, само един се намери да протестира - Цветозар Томов - даде си от възмущение оставката, ала никой не го подкрепи. Всички "пловдивски академици" подло траят и гледат сеир. Съвест ли?! Какво?! Моля?! Такова нещо при тоя човешки тип явно е съвсем непознато.
Съвсем по нашенски, български начин завършва и тая история. Нали знаете как завършва романа "Под игото"? Ето така завършва: "Само един луд се намери да протестира. Обесиха го на касапницата...". Минали са толкова години от тогава, но прочутото българско малодушие си е все така малодушно - и подло. До гнусотия подло... (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
4 коментара:
Стоичков е дал много за деца, помагал е, финансирал е и строежа за зала и затова заслужава почетна титла, като например връчената подобна на Мохамед Али. А Цветозар е една комунистическа пиявица.
Има и други подобни куриози, например през 1981 изтичногерманският генсек Ерих Хонекер беше на посещение в Япония и стана почетен доктор на университета в Токио. Да не говорим за масовите преписани докторски дисертации на германски политици напоследък. Честолюбието и славолюбието на някои хора е просто безгранично и те искат непременно да са доктори, макар че нямат нищо общо с академичния свят. А в конкретния случай не знам чий позор е по-голям - този на Пловдивския университет или на Стоичков, който така се превръща в още по-голямо посмешище. Всичко това не е омерзително и даже не жалко, а гротескно. С това всички дипломи и титли от Пловдивския университет може да се смятат за анулирани и невалдини.
Г-н Грънчаров,
Стоичков е дал нещо за университета, за разлика от много други, които си купуват дипломи за по 1000 лв, но парите не влизат в касите на университета.
Аз пък съм сигурен в едно: шумните плесници, които проф. Минеков и доц. Томов зашлевиха на УС на СБХ и на АС на ПУ дълго ще се помнят. Нито едните, нито другите ще признаят позорната си постъпка, но в бъдеще всеки колективен орган добре ще си помисли преди да удостои поредния простак със звание, па било то и почетно.
Публикуване на коментар