Паметниците на нашата безпаметност
Валерия Новодворская
Представете си такава картинка: в Ростов на Дон, Смоленск, Вязма, Налчик и във всички окупирани някога от хитлеристите градове на Русия стърчат паметници на Хитлер и на Неизвестния есесовец, а някакви побелели и накуцващи ветерани на вермахта и на Waffen SS на 22 юни се събират и поднасят там цветя. Милицията ги охранява, защото ветераните на съветската армия се опитват да ги бият. Когато някоя кощунствена ръка оскверни тези паметници, зацапа ги с черна боя или откърти свастиките, от Германия, от Министерството на външните работи на ФРГ, всеки път пристига заплашително опровержение и предупреждение: как се осмелявате, ние ви освободихме, а вие не го оценявате?!
“Какъв е този кошмар, как е възможно? – естествено ще кажете вие. – Това е антиутопия, пасквил.” Тогава отговорете ми, скъпи реалисти: как естонците, литовците, латвийците, поляците, унгарците и останалите нещастни народи, с които обитавахме теснотията на общия ни заграден с бодлива тел периметър, трябва да се отнасят към факта, че на тяхна земя стоят паметници на “съветските воини-освободители”? (ОЩЕ >>>)
Валерия Новодворская
Представете си такава картинка: в Ростов на Дон, Смоленск, Вязма, Налчик и във всички окупирани някога от хитлеристите градове на Русия стърчат паметници на Хитлер и на Неизвестния есесовец, а някакви побелели и накуцващи ветерани на вермахта и на Waffen SS на 22 юни се събират и поднасят там цветя. Милицията ги охранява, защото ветераните на съветската армия се опитват да ги бият. Когато някоя кощунствена ръка оскверни тези паметници, зацапа ги с черна боя или откърти свастиките, от Германия, от Министерството на външните работи на ФРГ, всеки път пристига заплашително опровержение и предупреждение: как се осмелявате, ние ви освободихме, а вие не го оценявате?!
“Какъв е този кошмар, как е възможно? – естествено ще кажете вие. – Това е антиутопия, пасквил.” Тогава отговорете ми, скъпи реалисти: как естонците, литовците, латвийците, поляците, унгарците и останалите нещастни народи, с които обитавахме теснотията на общия ни заграден с бодлива тел периметър, трябва да се отнасят към факта, че на тяхна земя стоят паметници на “съветските воини-освободители”? (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Слабото място на съветската империя винаги е била Източна Европа. С недоволството и вълненията в СССР, респ. сега ОНД Москва винаги се е справяла по-лесно. Мирните революции от 1989 бяха фарс, организиран от Москва, затова и навсякъде съветските паметници си стоят. На Източна Европа й трябват истински народни въстания, които да пометат посткомунистическите промосковски режими в тези страни, независимо под какви етикети – леви или десни – се явяват. За съжаление и Западът се страхува от подобно развитие. Бжежински още в 1988 беше казал, че Западът предпочита мирно, еволюционно, не революционно развитие в Източна Европа. Е, получи го. Сега комунистите продължават да управляват тези псевдодемократични страни и всячески да вредят на интересите на свободата и демокрацията.
Публикуване на коментар