Най-напред дължа извинение за подвеждаща информация, която дадох в блога си вчера; предаването по БНТ, в което ще участвам, ще се излъчи в събота, от 11 часа, а не вчера, както бях написал първоначално. Предаването се казва "Малки истории". Прочее, тази промяна е, както се казва, за добро: ще участвам в големия формат на това иначе всекидневно предаване: в събота предаването трае цял един час, иначе е по 10-тина минути. Тъй че, моля, заповядайте в събота преди обед пред телевизорите си, струва си да се гледа това предаване!В него коментатор, освен мен, е г-н Цв.Томов, участват още неколцина, сред които г-н Борис Луканов и г-жа Марта Вачкова. Ще си говорим за "промените", за днешното състояние, за това какви сме днес ние, българите, след тия епични 22 години "преход". Мисля, че ще ви е интересно, предпоставка за което са и събеседниците ми в това иначе добро предаване. Моя милост е поканен там като автор на книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), чиято тема съвпада с темата на предаването.
Иска ми се още сега да кажа нещо по темата, което според мен е твърде важно. Мислейки вчера по темата, струва ми се, попаднах на една находка. Става дума за един по-различен модел на тълкуване на събитията - с оглед на това да се доберем по възможност до техния цялостен смисъл. Ето какво имам наум, да видим обаче дали ще успея да го изразя в самото предаване. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Всичко това е вярно, ретроспективно погледнато България преди 1989 беше място, невъзможно за живеене и се чудя как сме могли да съществуваме в онзи строй. Но както е казал Достоевски, човекът е същество, привикващо с всичко.
Не забравяйте обаче, че промените през 1989 не бяха резултат от народно въстание, а инсценировка на Москва. Тяхната непосредствена причина не бяха нарочно преувеличените икономически трудности на комунизма, който безусловно беше икономически неефективен, нито отвращението от репресиите на комунизма от страна на номенклатурата, решила изведнъж да стане „добра”. Има сериозни индикации, че крайната цел на тези промени е съвсем друга – Западът да бъде поставен на колене чрез стратегическа измама. Чешко-американският кинематограф Робърт Бухар, който направи филм за промените в Източна Европа с названието „Колапсът на комунизма. Неразказаната история” (трейлър: http://www.youtube.com/watch?v=vi9p2S4eYzU):
„Юридическото осъждане на комунизма и имплицитно извинение на жертвите на комунизма и необходимостта от осветляване на агентите на КГБ в Русия – всичко това има голям смисъл. Но нека бъдем честни, това е само пожелателно мислене. Това няма да се случи никога. А ако се случи, ще бъде част от друга игра на заблуда, каквато видяхме в бившите съветски сателити… Системата никога няма да се „оправи” сама отвътре, също както така нареченото падане на комунизма не беше резултат от народно въстание. Кой ще осъществи демократичните промени в Русия? Самият КГБ? Междувременно часовникът цъка. Двама от десет жители на Прага днес са руснаци! Руснаците упражняват влияние и контролират бизнеса, купуват недвижимост, контролират организираната престъпност и влияят на политиката... По този начин никаква промяна не може да дойде в Русия отвън. А ако дойде отвътре, ще бъде само нов ход на шахматната дъска на играта за заблуда. Съгласен съм, че ключовият въпрос е за намеренията на руския режим. Но това именно е големият въпрос и ние може би ще узнаем отговора едва, когато ще е късно… Американският министър на отбраната и бивш директор на ЦРУ Робърт Гейтс призна пред мен, че ние (т.е. американците) никога не сме имали информация от вътрешния управленски кръг в Москва. И аз съм сигурен, че никога няма да имаме… Очевидно има много неща, които не знаем и които вероятно никога няма да узнаем. Можем само да гледаме фактите и да вадим нашите собствени заключения... Западната публика е добре масажирана от медиите и „правилното” образование до степен, че не може да разбере какво става, а в по-голямата си част нея и без това не я е грижа за това. Младото поколение американци днес няма исторически познания и не може да си създаде картина какво става днес, защото няма представа какво е станало в миналото. Хората, живеещи в бившия съветски блок, имат различен опит, но изживяването на ситуацията „отвътре” не им позволява да видят голямата картина. Малкото на брой личности, които осъзнават какво става и са загрижени, не могат да спрат тенденцията. А освен това техните правителства вече даже и не ги е грижа какво мислят и казват тези хора. Новата система е вече установена по начин, че никой не може да промени нещо. Изборите може лесно да бъдат манипулирани и резултатът ще бъде винаги един и същ, без значение коя партия печели. Трудно е да си представим какви ще бъдат последиците от разкриването на истината за събитията през 1980-те години. Мисля, че това никога не може да бъде прието официално. Не докато аз съм жив...”
Това е, разбира се, една много мрачна картина.
Иначе успех за предаването и всичко най-хубаво.
Чудя се отде намирате време да сипете толкоз празнословия, Стив Жопс.
Съветският дисидент Владимир Буковски:
„Изумителните събития, настъпили в комунистическия свят през 1989, остават до ден днешен загадка, която никой, любопитно защо, не желае да разгадае. Така да се каже, пред очите ни се извърши грандиозно, невероятно събитие: могъщият съветски блок в Източна Европа се срути, на практика без каквито и да било кръвопролития, без намек за боеве... Ние, обикновените смъртни, се предполага, че трябва да се радваме на резултата, без да си задаваме сложни въпроси.
При това официална версия или най-малкото “възприетата” за тези събития е толкова нелогична, да не кажа смешна... И така, няма съмнение, че “нежната революция” от 1989 бе съветска операция. Защо ли режисьорите в Кремъл трябваше да прибягнат до подобно зрелищно и толкова опасно “представление”, след като можеха чисто и просто да отстранят ръководството на който и да било от техните сателити и на негово място да поставят “либерал” по свои избор? Механизмът на подобни “промени” бе усъвършенстван в продължение на 40 години и дотук им бе спестявал народните вълнения: всичко ставаше тихомълком, зад кулисите, без никакъв риск... НИТО В НАЧАЛОТО НА 1989, НИТО ПРЕЗ 1990 СЪВЕТСКОТО РЪКОВОДСТВО НЕ Е ВЪЗНАМЕРЯВАЛО ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ИМПЕРИЯТА И ЕКСПАНЗИОНИЗМА.”
Из интервю от 11 ноември 1999 за вестник „Остравски вечерни новини” на бившия сътрудник на чехословашката тайна полиция STB Лудвик Зифчак. Той преди 1989 е инфилтрирал студентските кръгове с агенти и е един от подставените предводители на студентската демонстрация, разгонена брутално от полицията и дала началото на „кадифената революция” в Чехословакия 1989.
„Значи промените в Чехословакия бяха дирижирани от бившата съветска територия?
- Това въобще не беше наша игра.
Значи държавна сигурност STB въобще не участваше?
- Разбира се, STB участваше, защото ние бяхме директно подчинени на КГБ.”
Из интервю на бившия зам.-председател на Отдела за прогнози на Чехословашката академия на науките, вероятно отдел на Държавна сигурност STB:
„Изхождайки от моята информация мога да кажа, че комунистическият режим не беше победен от 2000 дисиденти, водени от Вацлав Хавел. А Гражданският форум беше създаден, защото трябваше да предадем властта някому. Знам, че съветският посланик в след него Михаил Горбчов са помолили министър-председателя Адамец да нагласи нещата така, че Вацлав Хавел да стане президент.”
Публикуване на коментар