Събарянето на приюта на отец Иван в Нови Хан е най-безобразно безобразие!!!

Във Фейсбук чета тази сутрин един разговор, темата на който ми се вижда твърде важна; това става на страницата на Даниела Младенова, която е написала следната бележка:

Това със събарянето на приюта на отец Иван в Нови Хан е безобразно, безобразно, безобразно безобразие!!!

Понеже споделям реакцията й, публикувам коментарите на тия хора с надежда и други да се разтревожат и да помогнат някак за спиране на безобразието:

Stephan Yankov: Но пък дава шанс на Бойко да се направи пак на Батман! А иначе е възпитателно и показва как всеки може да пострада, ако само потрива доволно ръце, докато прецакват съседа му.

Борислав flyco: Има толкова много качествено построени и изоставени сгради в България: селски училища, поликлиники и какви ли още не, виждал съм дори изоставени детски градини. Защо отец Иван не се премести в такава сграда, а реши да прави нова?

Amanita Мuscaria: E да стане? Ми то тогава и аз да се нанеса. Кой ще ми позволи? (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo