Граничната дата 9-ти септември: дискусия за вината, свободата и достойнството

ГРАНИЧНАТА ДАТА 9 СЕПТЕМВРИ - ДИСКУСИЯ ЗА ВИНАТА, СВОБОДАТА И ДОСТОЙНСТВОТО

Доц. Д-р Момчил Баджаков

Без съмнение границите във времето между две епоха имат важен и непреходен смисъл. Граничните дати възвестяват края на стара и начало на нова историческа епоха или период, маркират преломните моменти , които пречупват съдби и биографии на милиони хора. Те отбелязват и началото на постигането на нов политически консенсус относно разбирането и ценностната интерпретация на предходната епоха.

Без съмнение в най-новата история на България такива гранични дати са 09.09.1944 и 10.11.1989. Те отбелязват началото и края на социалистическия период в нашата история, маркират преломната епоха, в коато бяха пречупени милиони съдби и биографии.

Те бележат началото и края на ...

Но още оттук започват споровете в посткомунистическата историческа наука. За посткомунистическите „леви” историци и политически изследователи 9.09. 1944 все още е или „народно антифашистко въстание”, или „начало на социалистическа революция”. Докато за посткомунистическите изследователи-демократи е „военен преврат”, поставил началото на комунистическа диктатура. Дори по този първи, но фундаментален въпрос у нас консенсус – научен и политически не е постигнат. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo