Обезценяването на ценностите, или какво ще правим ако солта се обезсоли?

Тия празнични дни, в които сякаш съм по-свободен - поне на държавната работа не ходя, иначе в къщи се спуквам от работа, т.е. от четене, редактиране писане! - ми се иска да седна и да напиша един по-сериозен, труден, искащ по-голяма концентрация текст. Философски текст или статия. Имам и, както се казва, идея: обезценяването на ценностите. Просто трябва да се настроя и да седна да пиша. Но тъй като темата е голяма, все отлагам ли отлагам. Ето и сега пиша за това какво трябва да пиша, а не сядам да запретна ръкави и сериозно да се захвана със самото писане.

От друга страна имам и най-авторитетна подкрепа, която намирам в Библията, в Светото Писание. Тъй че се двоумя дали да не нарека текста си "Обезсоляване на солта"; наистина, дали да не му дам едно такова заглавие?! Изглежда ценностите ни са "соленото" у нас, които сме наречени там, в Светото Писание, "солта на земята". Ето по-точно какво пише там по тоя въпрос:

"Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората." (Матей 5:13) "Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си." (Марк 9:50) "Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?" (Лука 14:34)

Прочее, кое е това, което именно нас, хората, човеците, "солта на земята", ни прави "солени". Кое ни държи да не се "обезсолим"? Кое е "соленото" у нас самите - ето и за това си заслужава да се помисли най-напред. Нека да опитам. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo