Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
понеделник, 26 декември 2011 г.
Речите на Алексей Навальный и Борис Немцов на митинга на 24 декември 2011 г. в Москва
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Всички демократи бихме искали в Русия да има истинско демократично движение и автентични протести, но в случая има много моменти, които ме карат да бъда скептичен.
Комунистите преследват гъвкав дългосрочен антизападен план, разработен още в 1958-60 под ръководството на Хрушчов и Мао. Мирните революции в Източна Европа, разпадът на СССР, забраната на КПСС и т.н. са част от този план. Русия днес по всяка вероятност се управлява от някакво секретно политбюро, някакъв вътрешен кръг от стратези, от който Путин е само част. Не е ясно какво става в Русия сега. Възможно е наистина да става дума за автентични протести, но това е най-малката вероятност.
Това не са първите фалшифицирани избори след 1991, напротив, почти всеки вот беше манипулиран, особено фрапантно 1996, когато всъщност спечели Зюганов, а не Елцин. Защо точно сега има такова недоволство? Освен това твърде показателен факт е, че Горбачов се изказа против Путин и за провеждане на нови избори. Това е доста странно. Горбачов не си хвърля думите на вятъра. Той почти сигурно е един от руските „стратези”. Така че е твърде възможно да сме свидетели на поредния сценарии в угода на стратегическите цели на Кремъл. Възможни са много варианти. Стратезите например може да са решили да свалят Путин по зрелищен начин, за да демонстрират, че Русия отново се „завръща” към демокрация, може би защото стратегията го изисква. Те са майстори на манипулациите. Да си спомним как българите стояха най-дълго от всички източноевропейци на улицата, но това не преля в отворено общество, защото демократичните „лидери” бяха предатели. Нима наистина някой смята, че режимът в Москва ще падне от няколко демонстрации? Можем ли да имаме доверие на руските демократични лидери, че по никакъв начин не са свързани с Кремъл и не участват в сценария? Немцов например беше един от активните участници в правителствата по време на Елцин.
Между другото да не си правим илюзии. Какъв би бил резултатът от истински свободни и честни избори в Русия? Несъмнено те биха били спечелени от комунистите на Зюганов с поне 40%, ЛДПР на Жириновски вероятно би взела около 30%, а прозападните либерали максимум 3-4-5%. Така че и свободни избори не биха били решение на проблемите.
Публикуване на коментар