Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 30 декември 2011 г.

Путин, господарят на Първанов, сряза конците на своята непотребна вече кукла на конци

Чета тази сутрин интересен коментар под заглавие „Газпром” призна това, за което у нас лъжат от години, начело с Първанов, в който между другото пише:

А, „Южен поток” можело да не се строи, изненадващо призна шефът на „Газпром”. Защо? Нали уж беше голямата полза за България и Южна Европа?

Всички помнят, че преди няколко години президентът Първанов нарече подписаните с Русия договори за газопроводи, петролопроводи и АЕЦ „Голям шлем”. Тогава вестник „Комерсант” ги нарече „Голям член за България”. Въпрос на гледна точка…

Но, така или иначе, години наред президентът Първанов и проводници на руски интереси като бившия министър Румен Овчаров обясняваха каква голяма полза за България има от газопровода „Южен поток”. И как този газопровод не противоречал на газопровода „Набуко”, който иска да е алтернатива на руския газ.

Години наред пишехме в e-vestnik, че „Южен поток” не е нищо друго, освен начин Русия да прецака Украйна, през която минава руския газ за Европа. И че този газопровод е от полза само на Русия, но не и за България. През това време руското енергийно лоби у нас, начело с президента Първанов лъжеше последователно как това е в български интерес.
(ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари: