Позволявам си да уча младите на свобода - най-прокълнатото нещо из нашите родни български простори!

В тия почивни дни много често си мисля какво да правя, какви действия да предприема след празниците относно съживяването на инициативата ПГЕЕ-Пловдив да бъде наречена на името на Стив Джобс. Сещате се за тая инициатива, за която се вдигна голям шум по медиите преди месец-два. По добра нашенска традиция мина малко време и ето, настъпи отново блаженото спокойствие и тишина, т.е. всичко замря. У нас, в България, ако не знаете, да ви го кажа аз: мъртвилото е предпочитаното състояние, а пък животът, движението, търсенето, творчеството, оригиналността, личността и пр. се оценяват като нещо скандално. За българското училище тия думи важат с още по-голяма сила.

Но огънят съвсем не е угаснал. Всеки ден ученици от училището се свързват с мен, питат, настояват нещо да се предприеме, та да не умре ценната идея. У нас, оказва се, най-важната грижа на някои фактори е да убиват тъкмо най-ценните идеи. Колкото по-ценна е една идея, с още по-голямо настървение я убиват. Да, ама има хора като мен, които не мирясват да работят за сбъдването тъкмо на такива идеи. Щото именно без такива идеи животът ни ниминуемо се превръща в мъртвило.

След отшумяването на медийния интерес към инициативата на голяма група ученици тяхното училище да бъде наречено на името на Стив Джобс, на моя милост, като главен "подстрекател", както и подобава, по хубава българска традиция, бяха изпратени проверяващи, които да ме изловят в нарушения, та белким успеят да ме накажат, а пък, в една по-далечна перспектива, и да ме уволнят. Че са точно такива целите на тази проверка се разбра от начина, по който тя беше проведена. Още не съм наказан, но ми е даден срок да се поправя; обещани са ми нови и нови проверки и дори "външно оценяване" на резултатите на моите ученици с оглед към юли месец да има вече достатъчно мои престъпления, та да бъде поне наказан по-сурово. Намекът е ясен: "Слушкай, ако искаш да папкаш", а също и "Вържи попът, та да е мирно селото". Ний, преподавателите по философия в гимназиите, сме тъкмо нещо като поповете. Прочее, новите епохални реформи в образованието предвиждат тия философски предмети да отпаднат, щото е преценено, че на нашата младеж съвсем не са нужни някакви си там духовни, морални и човешки ценности; щото Азис и Кондю значително по-ефективно определяли ценностите на българската младеж от някакви си там презрени философи! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo