Ало, г-н Министре, защо спиш?!

Така или иначе започна разгорещен дебат за т.н. "пенсионна реформа", която, разбира се, съвсем не се свежда до налудното решение на Бойко Борисов да вдигне възрастта за пенсиониране. Разбира се, срещу такъв един подход в т.н. "пенсионна реформа" скочиха синдикатите; на протеста в София пред Парламента беше и моя милост като - ако изобщо доживея дотогава! - един бъдещ пенсионер, който към предполагаемата възраст за пенсиониране тогава вече ще има не по-малко 45-48 години стаж!

Някои бдителни граждани в тази връзка не пропуснаха възможността да ме клъвнат като заявиха, че "десномислещ" не може да иде на такива "леви сборища на консуматори". Щото на някои "десни мислители" им се струва, че пенсионерите и кандидат-пенсионерите са нещо като алчни и лакоми паразити, които нямат друг стимул в живота освен да смучат създадените от други хора благинки. Аз вече разясних позицията си по тия въпроси, виж Дясна или лява мярка е увеличаването на възрастта за пенсиониране?.

В тия дни на дебат по пенсионната реформа моя милост обаче съвсем безрезултатно очаква да чуе по тия въпроси позицията на образователния министър, към чиито "ресор" е и моето поле за професионална изява. Чаках, чаках, не дочаках обаче момента г-н Министърът Игнатов - който, прочее, по едно стечение на олучайностите, ми е състудент от университета в Санкт Петербург, живели сме в едно и също общежитие и пр. - да има достойнството и добрината да заеме позиция в защита интересите на съсловието, което е под неговата власт, под неговото ведомство. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo