КОПИЕ: До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на Република България, СофияДо г-н Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката, София
Драги г-н Министре,
ЗАБЕЛЕЖКА: Ще пиша това писмо не в учтивата форма, не на "вие", а на "ти", не защото искам да фамилиарнича, а защото искам по-надолу да ти се карам, остро да те критикувам, а това няма как да стане ако човек е прекалено вежлив. Само затова. Да почвам сега, след това необходимо уточнение.
Тия дни текат интензивни дебати относно вдигането на пенсионната възраст. Не крия, очаквах, че твоя милост, като държавен ръководител на тази специфична област, каквато е образованието, ще има доблестта да заяви какво е виждането на ръководената от него институция относно стажа за пенсиониране на учителите. Нямах късмета да чуя една такава официална позиция, което ме кара да си мисля, че в случая, първо, проявяваш най-крещящо безхаберие към един такъв важен въпрос, на второ място, че мълчанието ти в случая е израз на малодушие, на слабост и на угодничество към висшестоящия. Понеже те познавам добре, ще си позволя да дам следното обяснение за твоето поведение: чакаш да чуеш какво ще каже по тия въпроси "Шефът", а като каже, ти ще изръкопляскаш, и ще кажеш "Браво, Шефе, колко умно го каза!" - и ще вземеш веднага да притърчиш с кибрита, та да запалиш на Шефа пурата. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар