Препечатвам и тук, в блога си, публикация в моя рускоезичен блог, наречен ДНЕВНИК ФИЛОСОФА; правя го, за да се прочете това мое обращение към руските демократи и от читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; скоро ще напиша и по-разгърнато обръщение към демократите в Русия; а засега ето какво написах там:
ЗАМЕЧАНИЕ: Прочитайте интересного комментара этих собитий, сделанного одним из самых активных участников в ними, вот здесь:
Переговоры или революция. Что дальше?
ЗАБЕЛЕЖКА: Прочетете интересния коментар на тия събития, направен от най-активен участник в тях ето тук:
Переговоры или революция. Что дальше?
ЗАМЕЧАНИЕ: Прочитайте интересного комментара этих собитий, сделанного одним из самых активных участников в ними, вот здесь:
Переговоры или революция. Что дальше?
ЗАБЕЛЕЖКА: Прочетете интересния коментар на тия събития, направен от най-активен участник в тях ето тук:
Переговоры или революция. Что дальше?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
При неодушевените съществителни от м.р., ед. ч. окончанието при винителен падеж е както при именителен, а не както при родителен падеж.
"Прочитайте интересныЙ коментар", а не "Прочитайте интереснОГО коментарА"
Публикуване на коментар