Честито Рождество Христово!
Г-н Грънчаров, на теб, на твоето семейство и на всички мои почитатели в твоя сайт пиша ето това:
Бъдни вечер е навечерието на най-прекрасното чудо в колективната душа на човечеството. Тя вещае, че доброто и Светлината имат бъдеще. Разкрива ни, че и в най-дълбокия мрак пред нас блести заревото на Божествената ни същност, че всички ние сме изгубени, объркани и страдащи частици на самия Бог.
С раждането на Младенеца Създателят добива човешка същност, а човекът - божествена. И ние разбираме, че на Изток има една звезда, която ни сочи пътя на завръщането към нашия небесен Отец.
Но тоя път не е широка магистрала, съградена от самодоволни нищожества, болни от политическа мегаломания. По него не се върви с луксозни лимузини, както се движат висши духовници, забравили силата на смирението, скромността и простотата. Не, към звездата на Бог ни води една стръмна и тясна пътека.
По нея се движат босоногите, уморените, бедните и страдащите. Тя е за героичните жени, които слугуват в чужди краища, за да подкрепят семействата си, за доблестните мъже, незабравили род, дълг и Родина, за самотните, тъжните, низвергнатите, „социално слабите”.
Бог е Любов и Доброта. Той няма фаворити. Ала Той не може да ни води за ръка. По пътеката към Него можем да стигнем единствено сами, със сърцата и душите си, със страдание, покаяние и любов.
Желая от сърце на всички благословен и добър път към Светлината! (ОЩЕ >>>)
Г-н Грънчаров, на теб, на твоето семейство и на всички мои почитатели в твоя сайт пиша ето това:
Бъдни вечер е навечерието на най-прекрасното чудо в колективната душа на човечеството. Тя вещае, че доброто и Светлината имат бъдеще. Разкрива ни, че и в най-дълбокия мрак пред нас блести заревото на Божествената ни същност, че всички ние сме изгубени, объркани и страдащи частици на самия Бог.
С раждането на Младенеца Създателят добива човешка същност, а човекът - божествена. И ние разбираме, че на Изток има една звезда, която ни сочи пътя на завръщането към нашия небесен Отец.
Но тоя път не е широка магистрала, съградена от самодоволни нищожества, болни от политическа мегаломания. По него не се върви с луксозни лимузини, както се движат висши духовници, забравили силата на смирението, скромността и простотата. Не, към звездата на Бог ни води една стръмна и тясна пътека.
По нея се движат босоногите, уморените, бедните и страдащите. Тя е за героичните жени, които слугуват в чужди краища, за да подкрепят семействата си, за доблестните мъже, незабравили род, дълг и Родина, за самотните, тъжните, низвергнатите, „социално слабите”.
Бог е Любов и Доброта. Той няма фаворити. Ала Той не може да ни води за ръка. По пътеката към Него можем да стигнем единствено сами, със сърцата и душите си, със страдание, покаяние и любов.
Желая от сърце на всички благословен и добър път към Светлината! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар