Темата за тежката ситуация в една най-значима духовна институция, каквато е Българската православна църква, ме интересува не от вчера, откакто се появиха някои текущи скандали, накарали дори и безбожница като В.Дърева да възопие (виж В.Дърева: Законът за досиетата е дълбоко противоконституционен в частта си за църквата.... Забелязвате ли обаче какво я вълнува нашата пламенна другарка; спасяването на ченгетата от ДС в Църквата я вълнува най-много! Ала проблемът е значително по-сериозен и трябва да се мисли в неговата цялост; нещата, както се казва, са "навързани", и не трябва да се вълнуваме заради най-външните симптоми, а би следвало да насочим вниманието си към намиращото се в дълбините, именно, в същността на нещата, където се крият причините за случващото се.Ето един текст, писан отдавна, 27 август 2007 г.: Път към нашето национално и духовно освестяване. Текстът, за който става дума, е препечатка на една друга моя статия, писана още по-рано, през януари 2007 г.: Църквата ни агонизира в страшни мъки. Позволявам си, за да се очертае проблемът, да приведа и тук нейното начало:
Църквата ни агонизира в страшни мъки. А това е коварно, непростимо, дори фатално. Институцията, която е призвана да се грижи за нравственото здраве на народа, сама е поразена от крайна деморализация. Духовни пастири са служили не на Бога, а на Сатана в лицето на комунистите-антихристи. По-лошо едва ли може да има: нашите архиереи, патриархът и владиците, са били (и продължават да бъдат!) верни служители на ДС. Били са най-безскрупулни лакеи на един атеистичен режим, поставил си за цел отвътре да превземе и духовната власт на църквата над народа. И чрез тях го е постигнал.
Това пиша в началото на онази своя статия; вижда се, че проблемът е твърде сериозен и значим; почти никой обаче в днешно време не пише за неговите корени и същина, а всички ни занимават с несъществени пикантни подробности. Има и още нещо, което трябва постоянно да се има предвид: какво следва да се промени, къде трябва да се "пипне", та работите да се помръднат от мъртвата точка, агонията да бъде надмогната, а трупът - какъвто в момента е БПЦ - да почне да се оживява. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар