Скандалите около особено разпищолилите се напоследък "духовни" йерарси на БПЦ, които народът с право вече нарича мутрополити, има и една друга, съвсем немаловажна страна: как този скандал се възприема от хората, свързани със самата институция, особено пък от младите, от подготвящите се за нелеката мисия на свещеника, имам предвид учениците от духовните семинарии и от студентите от Богословските факултети. Те наистина са поставени в ситуация, която е изпитание на тяхната нравствена сила, а без такава духовна сила служението им е обречено.В тази връзка е интересна репликата на един млад, при това вярващ човек, ученик, доколко ми е известно, в духовна семинария в София, когато познавам покрай блоговете (той също си има свой блог). Това момче се казва Борис Митов; ето какво ми пише той по повод на един мой коментар, публикуван под заглавието Дежурните червени "интелектуалци" защитиха бойните си другари от ДС, дегизирани с бради и раса; след неговия коментар ще можете да прочете и моя отговор, който, изглежда, го накара сериозно да се замисли - понеже от тогава упорито мълчи; ето, четете за какво става дума, интересно и показателно е:
Хора, друзя, или как да Ви нарека, уважаеми?! Тези уж проблеми, които се създават около Българската Православна Църква, биват изкуствено създавани и прочие. Такива неща се пишат за владиците ни..., такова нещо, такова унижение спрямо тях и нашата държава!!! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар