Случващото се у нас е част от пиар-кампания срещу американската технология за добив на шистов газ, инспирирана от Русия

Моя милост не е специалист по добива на енергии, по шистовия газ, нямам познания за атомните централи или за каквото било там - и нямам намерение нито да се представям за такъв, нито пък тепърва да почна да се мъча да придобивам такива познания и умения. Аз съм философ, т.е. човек, чиято мисия е да мисли, аз съм също гражданин и българин, милеещ за народа и родината си. Винаги реагирам според дълбокото си вътрешно чувство, според интуицията си, според повелите на сърцето си, което никога не лъже; да, същинската мисъл бива направлявана от интуицията и в това няма нищо странно за оня, който е направил нещичко за да вникне поне малко в неизразимото тайнство на човешката мисъл.

По тия горещи проблеми от последните дни - за забрана на самите проучвания за това има в българската земя природни богатства, от които нямаме право така глупаво да се отказваме - заех една твърда и крайна позиция: нямаме такова право, стига да не искаме да сме пълни малоумници. Вдъхновява ме като гражданин и философ една идея: независимостта, свободата на България, на всички българи, на всяко човешко същество. И още една идея ми е присърце: истината е всемогъща и винаги в крайна сметка тържествува, независимо от заблудите, лъжите, клеветите, манипулациите, инсинуациите. От тия свои базисни разбирания няма да се откажа докато съм жив. За мен тия ценности ми дават посоката на моя дух, на моята мисъл и съзнание. Никога не съм съжалявал, че съм бил причастен на тях - въпреки рисковете, временните неудобства, неприятностите, пропуснатите благинки. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo