Гоце Първанов: лицето на безличието

Ченгето си отива

Автор: Едвин Сугарев

А иначе ни остава едно утешение: без Гоце ще ни бъде по-малко срам да се наречем българи.

Отива си безвъзвратно и комай завинаги. Или поне така ни се иска да вярваме – но кой знае: простотията по тези земи е жилава и вездесъща.

Фактът, че цяло десетилетие си кътахме президент с двойно име и биография, говори много. Също както и самият му избор – и обстоятелството, че днес, когато напуска завинаги “Дондуков” 2, почти половината българи продължават да му имат доверие.

Несъмнено е едно – няма накъде да се изкачва оттук нататък. Президентският пост беше върха, постигнат от Гоце Първанов. Беше и върха на усилията да бъде легитимирана и институционализирана ДС. Оттук нагоре няма накъде. Пътят води само надолу.

Води надолу не само защото неговата позиция е невъзвратима. Води надолу, защото това е единствената посока, възможна за претърпелите политически банкрут. И защото – ако някой все още не е забелязал – всички мераци на Първанов, заложени от високата стартова линия на президентската институция, се провалиха тежко и безвъзвратно. Заради този провал си отива ченгето, не за друго. И е наивно да вярвате, че има за какво да се залови по пътя си надолу. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo