вторник, 17 януари 2012 г.

Свободата винаги ражда просперитет

Из Свободната икономика, глупако!

Автор: ПЕТЪР ГАНЕВ

Само пет са държавите в света, които могат да бъдат определени като свободни - Хонконг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария, според Индекса на икономическата свобода 2012 на фондация “Херитидж” и “Уолстрийт Джърнъл”. Тези държави са не само най-свободни, но са и сред най-богатите, а икономиките им в момента се представят отлично. Те сигурно с интерес наблюдават как големите от развития свят се мъчат да запазят богатството си - лидерите в Европа почти всяка седмица “спасяват” еврото, а Барак Обама тези дни уведоми Конгреса, че отново трябва да се вдигне таванът на дълга, за да се посрещнат текущите харчове на американското правителство.

През последните няколко години вече стана съвсем очевидно колко дълбока е обвързаността на просперитета с икономическата свобода. Преди 2008 г. множество развити държави провеждаха политики, несъвместими с икономическата свобода и на пръв поглед запазваха високия стандарт на живот. Но кризата удари с пълна сила именно страните, обърнали гръб на икономическата свобода. В най-голяма степен това се отнася за Европа... (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

С други думи, ако поставиш по един предприемчив човек в България и Холандия например, то вероятността някой от двамата да успее продължава да е доста по-висока в Холандия.

Ralitza Kovacheva

Анонимен каза...

Може да се спори дали все пак причината за сегашната криза не е прекалената свобода и дерегулация на прословутите т. нар. „финансови пазари”, защото на борсите стават наистина безумни спекулационни оргии. Икономическата свобода се нуждае от известна рамка, като тук наистина е сложен балансът, за да не се плъзне икономиката в посока социализъм, защото свободата означава преди всичко свобода да се купува и продава, вкл. на борсите. Ако няма такава свобода, всички други свободи също стават невъзможни. Само че не само според Маркс, но и според антимаркситки автори като Шумпетер например развитието на капитализма в посока социализъм е неизбежно.

Има обаче един друг момент, на който се обръща прекалено малко внимание. Не мога да разбера защо толкова упорито се набляга на връзката свобода-просперитет. Мисля, че подобна обусловеност може би наистина съществува в някаква степен, но не това е най-важното. От философска гледна точка по-важно е друго: логически е възможен и свят, в който свободата да води до нищета и бедност, а несвободата до просперитет. Но дори да беше така, дори свободата да води до мизерия, пак трябва да се избере свободата, защото тя стои по-високо от всички материални съображения. Свободата е самоцел. Само в свобода е възможно достойно човешко съществуване, а материалните моменти са второстепенни.

За повечето хора подобна позиция, разбира се, изглежда странна и повечето от тях биха избрали благоденствието пред свободата.

Анонимен каза...

Можем да отхвърляме и отричаме Путин и неговата политика, но той е прав, когато пише в своята програмна статия в „Известия” от 16 януари 2012:

Мировой кризис, разразившийся в 2008 году, коснулся всех, многое подверг переоценке.
Уже ни для кого не секрет, что экономический шторм был спровоцирован не только циклическими факторами и провалами в регулировании. Корень проблем — в накопившихся дисбалансах. Зашла в тупик модель, построенная на безудержном наращивании заимствований, на жизни в долг и проедании будущего, на виртуальных, а не реальных ценностях и активах. Кроме того, генерируемое благосостояние крайне неравномерно распределялось и распределяется между отдельными странами и регионами. И это также снижает глобальную устойчивость, провоцирует конфликты, сокращает способность мирового сообщества договариваться по острым, принципиальным вопросам.
Фальшивые сущности появляются не только в экономике, но и в политике, социальной сфере. Здесь также возникают своего рода иллюзорные «деривативы». Кризис в развитых странах проявил одну опасную и, на мой взгляд, чисто политическую тенденцию: к безоглядному, популистскому наращиванию социальных обязательств государства — вне всякой связи с ростом производительности труда, к формированию в отдельных слоях населения этих стран социальной безответственности. Однако теперь многим становится ясно: эра государств всеобщего благоденствия «на чужом горбу» заканчивается.

http://www.izvestia.ru/news/511884

Анонимен каза...

Следует признать, что по своему масштабу сегодняшние глобальные дисбалансы таковы, что вряд ли они могут быть устранены в рамках действующей системы. Да, конъюнктурные перепады могут быть преодолены. И в большинстве стран сейчас разработан набор тактических мер, который позволяет с той или иной степенью успеха реагировать на острые проявления кризиса.

Но в более глубоком долгосрочном смысле нынешние проблемы носят вовсе не конъюнктурный характер. По большому счету то, с чем сегодня сталкивается мир, — это серьезный системный кризис, тектонический процесс глобальной трансформации. Это зримое проявление перехода в новую культурную, экономическую, технологическую, геополитическую эпоху. Мир вступает в зону турбулентности. И, безусловно, этот период будет длительным и болезненным. Здесь не надо питать иллюзий.