Тази публикация може да предизвика интересна и полезна дискусия, към която приканвам; проблемът е очертан съвсем ясно:а.) Доколко българският учител има нужда от свобода, доколко той е достоен за свободата?
б.) Кога най-сетне държавата ще допусне свобода в сферата на образованието, кога ще дойде 1989-га година в българското образование?
в.) Как да я принудим да стори това, докога ще търпим произвола и своеволията на държавните чиновници в такава една фина духовна сфера, каквато е образованието?
г.) Докога ще се примиряваме с некачественото образование на нашите деца???
д.) След като държавата показа, че когато тя се разпорежда безразделно в образователната сфера, в резултат се раждат само най-отвратителни чудовища и мутанти, т.е. едно изцяло негодно и несмислено образование, не трябва ли ние, гражданите, пък и заетите в образователната сфера, именно учителите и учениците, да покажем, че повече няма да търпим такива едно унизително положение??? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Андрей Фурсов:
Падение качества образования – частный симптом общего кризиса. Образование рушится с 1960-х годов, со времени того, что некоторые на Западе называют «мировой студенческой революцией». Результаты плачевны. Я сталкивался с американскими студентами из известных университетов, которые никогда не слышали таких имен, как Робеспьер, Бисмарк, Шарль де Голль. Они историю Второй мировой войны изучают по романам и художественным фильмам. Наши школьники и студенты тоже постепенно деградируют.
Образование в современном мире становится средством формирования нового общественного расслоения. Ведь именно образование в современных условиях позволяет отсекать от общественного пирога целые сегменты общества не только в настоящем, но и в будущем. Оно готовит сегодня завтрашних незнаек, «информационно бедных», сводя процесс обучения к дрессуре – тестовому оболваниванию, отучающему человека от главного – умения ставить вопросы, формулировать проблемы. Анализ образования должен занять одно из главных мест в новой дисциплине, которую предстоит создать, – кризисологии с ее практическими рекомендациями.
Или както казва приблизително един американски анализатор:
Ако искаш да си образован, не ти трябва университетска диплома или степен. Трябва да четеш класиците. Трябва да изпитваш остра нужда да знаеш, да станеш мъдър, да узнаеш какво са писали и казали големите умове и мислители в историята. Днес всичко се върти около дипломата, доктората и така нататък. Истинското образование е изместено от подобни формални критерии. Ето защо мнозинството от американците са функционално неграмотни. Американската образователна система е една измама.
Публикуване на коментар