Преди месец в и около моето житие-битие на преподавател по философия се случиха някои знаменателни случки, естеството на които съм представил ето в тия публикации: Самокритика: за наказанието, което ми подготвят - и за наказанието, което наистина заслужавам, също На такова враждебно отношение не съм бил подлаган дори и в най-варварските и тъмни времена на комунизма! и още: Административната командна система в българското образование е всевластна и не прощава на "дразнителите". Накратко казано, мой час беше посетен от инспектора по философия, който просто "констатира" или препотвърди това, заради което беше дошъл: че моя милост е твърде "лош" преподавател, нарушител на закона и прочие, и так далее. Защо припомням всичко това ли?Припомням го защото тогава инспекторът ми даде "предписание" да преработя т.н. "годишни разпределения" по всички учебни предмети, по които преподавам. И ето, вчера, в самия край на ваканцията, на моя милост се наложи доста да поработи по привеждането на моята преподавателска дейност според "най-новите държавни изисквания". Направих го, защото иначе ме грозеше солидно наказание; сега искам да обясня на несведущите какво всъщност се наложи да направя, какъв е смисълът и целта на тия административни предписания. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар