Текстът, който следва, е моят отговор на възраженията на опонента, с който водим интересна, а според мен и твърде важна, дискусия под заглавие В търсене на автентичния смисъл на националната ни история; ето какво счетох длъжен да му отвърна:Ще ви отговоря съвсем вкратце ето така, пункт по пункт:
● Пишете: "Вие си противоречите, като казвате, че българите е трябвало да изчакат до 1918 като чехи, унгарци и т.н. Излиза, че е трябвало да си траят и кютят и да не вдигат никакво въстание, а Вие точно в това ги обвинявате."
Отвръщам: Приписвате ми нещо, което не може да ми мине през акъла. Моята мисъл беше: Априлското въстание е жалък опит да се освободим сами, неподкрепен от огромните слоеве на народа. Но неговият провал съвсем не означава, че е трябвало да скръстим ръце и да почнем да чакаме цялата работа да я свършат "освободителите". Ако българите наистина силно бяха възлюбили свободата, щяха да се борят за нея десетилетия. Според себеотрицателността си и готовността си да мрем за свободата щяхме да се освободим далеч преди 1918 година; 1912 година показва, че вече сме били в състояние сами да бием разпадащата се турска империя.
В 1903 година, по времето на Илинденското въстание, се показва пак същата слабост: част от българите се бият, а другата, по-голямата част гледа сеир иззад дуварите, а пък треперковците се кръстят, че пожарищата и кървищата тях не ги били засегнали. Ето за това фатално малодушие става дума, а не за това, че трябвало да сме били чакали със скръстени ръце; ний, прочее, в чакането със скръстени ръце сме добри, цели 5 века така сме се държали; поради което и сме платили страшна цена; много по-страшна отколкото ако се бяхме дигнали и ако бяхме измрели до един, ама с чест, а не така позорно да бяхме останали да живеем. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
някои цитати и мнения от историка проф. Пламен Цветков:
Историческата памет на българите до голяма степен е обременена от комплекса за малоценност. За изграждането на този комплекс основна роля изиграва няколковековното османско владичество върху българските земи. Оттам е и този атавистичен страх, който е вкоренен във всеки един от нас - да не би да се окажем роднини на турците! По-лошото е, че продължаваме да крием този страх от самите себе си… Тъкмо ирационалният страх да не се окажем „братовчеди" с комшиите от югоизток подхранва най-яркия мит от предкомунистическия период в българската история, а именно - притчата за славянското потекло и славянската принадлежност на българите. Дори съвременните българи са дълбоко убедени в нея, а когато някой я подложи на съмнение, начаса се надига буря от емоционални реакции, в които, уви, няма нищо рационално.
Колкото до „вечното нещастие" на България и традиционния плач по нейните национални катастрофи: те имат корени не само в националния, но изобщо в целия балкански манталитет. Според професор Цветков въпросът за оцеляването на независимата българска държава се подменя с темата за недовършеното национално обединение. България има нещастието да се изпречва на пътя на Русия към черноморските проливи, а този географски факт до голяма степен трагично обрича историческата съдба на българската независимост.
Според професор Цветков вместо да оплакват националните си катастрофи, българите трябва да проумеят, че предшествениците им са съумели неколкократно да осуетят имперските планове на Русия за завладяване на полуострова и така да опазят независимостта на страната си.
Като ще преосмислят, българите трябва да се освободят и от мита „Трети март". „В България до такава степен сме комплексирани от турското владичество, че смятаме за освобождение замяната на султанската армия с руска. И досега умишлено се премълчават безчинствата, грабежите, убийствата и изнасилванията, извършени и от руската, и от съветската армия по време на рекламираното доскоро така наречено „Двойно освобождение”.
Доста конфузни сведения за личностите и делата на редица така наречени „икони" в българската национална история са заключени със стоманени табута, които най-после трябва да бъдат премахнати, смята професор Цветков. За Васил Левски, например, който при цялата си демократичност създава тайна полиция, а тя съвсем не си поплюва с предатели и шпиони и извършва редица екзекуции. Като черна статистика те са нищо пред касапницата в редовете на ВМРО, но историческият факт си остава.
Професор Цветков цитира и друг позорен акт в българската история - с уговорката, че той все още чака своето окончателно потвърждение: в процеса срещу Васил Левски решаващите доказателства са подхвърлени на турските власти не от кой да е, а от жената на Любен Каравелов, която впоследствие се оказала руска шпионка.
Източник:
http://www.cross.bg/1243576
и още:
Често се забравя неумолимият геополитически факт, че целта на Русия е завладяването на Черно море, Цариград и Протоците, което може да се постигне единствено с попътното унищожение на България като държава и на българите като народ, и то още преди да се е утвърдила българска държава.
Дали с друг път към Независимостта, чрез едно бългро-турско сближаване, щяха да се избегнат последвалите войни и Първата катастрофа за България?
Трудно е да се каже дали ако линията на Чомаков, Стамболов и Стоилов се беше осъществила, България би избегнала войните и „катастрофите" от 1913 и 1918 г. Стратегичната тежест на Цариград, Босфора и Дарданелите е прекалено голяма, за да може България да остане настрана от руските амбиции.
Тъжният факт е, че ние окачествяваме като „национална катастрофа" блестящата победа на българите срещу Русия по време на Първата световна война – една победа, която отблъсква поредната руска агресия към Цариград и Протоците и спасява България като суверенна държава.
За сравнение ще напомня, че в резултат на Първата световна война, Турция губи 3/4 от довоенните си територии, а благодарение на Втората световна война Финландия също трябва да отстъпи на Сталин голяма част от земите си. Няма обаче турски историк, който да преценява Първата световна война като национална катастрофа, нито пък финландски историк, който да лепва същия етикет за съдбата на страната си по време на Втората световна война.
Причината е обща – и през 1914-1918 г., и през 1939-1945 г. турци и финландци спасяват своята свобода. При това, за разлика от Турция и Финландия, България спасява през 1912-1918 г. не „само" своя суверенитет, но излиза от трите войни за национално обединение – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна – с повече териториални придобивки, отколкото загуби. През 1920 г. България е по-голяма с 6800 квадратни километра, отколкото през 1910 г.
Да добавя от мен: в последните 100 години само шест страни не са имали революции, граждански войни, не са разделяни и не са били завладявани: Автралия, Канада, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Съединените щати. Каква е причината за това? Може би „манталитетът” на англосаксонците, шведите и швейцарците? Разбира се, че не. Всички тези страни споделят едно основно качество: те са острови, дори Швеция и Швейцария, които също са нещо като острови, в които трудно се нахлува. Географски изолирани страни са удобни за отбрана и поради това са по-сигурни. Във връзка с това едва ли е учудващо, че в последните100 години те са и едни от най-проспериращите страни. Следователно географското положение е фактор, който в някои случай е далеч по-важен от „народопсихологията”. Ако Нова Зеландия граничеше с Русия, никаква народопсихология нямаше да й помогне да не бъде завладяна, както нищо не можа да помогне на Полша, Прибалтика, Финландия и т.н. да избегнат руска или съветска окупация.
България за щастие или нещастие се намира на ключово геополитическо място и не е остров. Между другото ако погледнем самата България, ще установим, че за последните 1300 българската власт е най-продължителна в Мизия и част от Тракия, т.е. северно и южно от Балкана. Периферията е била много по-често под чуждо владичество. Защо? Поради географски фактори. Балканът е гръбнакът и опората на българската държава. Македонците, част от тракийците, родопчани, добруджанци, „поморавци” да не би да са по-различни българи от другите, та повече са стояли под чуждо господство? Разбира се, че не, просто местоположението им е такова.
Между другото продължителната стабилност и благоденствие отпускат и изнежват и неслучайно споменатите шест страни показват много ясни признаци на вътрешно разложение. Предполагам, че в предстоящата голяма криза България по ред причини, но най-вече поради своята „изостаналост” и по-примитивна икономика ще се справи по-добре от тези високоразвити страни, които се крепят само на ексцесивното потребление. Така че скоро картите ще се раздават наново.
Грънчаров, когато прочетох опусът ти за това, как е трябвало да изчакаме, както хитро са го направили чехи и унгарци, реших да не ти отговарям. Помислих си - "празнично време е, прекалил е човекът с ракия, написал е някоя и друга идиотщина, кво да му забелязваш!". Ама виждам, че ти тия лъкърдии сериозно си взел да ги промутираш. Знам, че никога не си имал респект към историческите факти /най-вече от елементарни пропуски в общата ти култура, и по-рядко от идеологическа обремененост/ но все пак не мога да не те питам:
1. Кой ти каза , че ако не беше "прибързаната завоевателна" война /защо ли наречена от нас, българите "Освободителна"/ на Руската срещу Османската империя от 1877 - 1878 г. то последната щеше така лесно да рухне след Първата световна война?
2. Какво щеше да стане с унгарци, чехи, словаци и словенци, ако същата тая грозна Руска империя не беше обявила война на Австро-Унгария, когато последната обяви война на Сърбия? Имам още въпроси, ама знам , че си неспасяем случай. П.С. пиша го не заради теб - безмислено е, пеша го заради евентуалните ти читатели, които могат да се подведат по твоите бръщолевения.
Грънчаров, когато прочетох опусът ти за това, как е трябвало да изчакаме, както хитро са го направили чехи и унгарци, реших да не ти отговарям. Помислих си - "празнично време е, прекалил е човекът с ракия, написал е някоя и друга идиотщина, кво да му забелязваш!". Ама виждам, че ти тия лъкърдии сериозно си взел да ги промутираш. Знам, че никога не си имал респект към историческите факти /най-вече от елементарни пропуски в общата ти култура, и по-рядко от идеологическа обремененост/ но все пак не мога да не те питам:
1. Кой ти каза , че ако не беше "прибързаната завоевателна" война /защо ли наречена от нас, българите "Освободителна"/ на Руската срещу Османската империя от 1877 - 1878 г. то последната щеше така лесно да рухне след Първата световна война?
2. Какво щеше да стане с унгарци, чехи, словаци и словенци, ако същата тая грозна Руска империя не беше обявила война на Австро-Унгария, когато последната обяви война на Сърбия? Имам още въпроси, ама знам , че си неспасяем случай. П.С. пиша го не заради теб - безмислено е, пеша го заради евентуалните ти читатели, които могат да се подведат по твоите бръщолевения.
Публикуване на коментар