Публикация в блога под заглавие Нека този филми ни напомня за жертвите на комунистическия режим, пред които се прекланяме, с която препоръчах да бъде гледан филмът "Горяни", предизвика неочакван отклик в Свежо.нет; наложи се да встъпя в дискусия с възразилия; ето нашият кратък диалог:GGGggggggg: Аз също се прекланям, но пред жертвите на демократичния преход.
Ангел Грънчаров: Кои са ˝жертвите на демократичния преход˝?! Кажи поне една? Луканов ли?
GGGggggggg: 7 000 000 души - българският народ - плюс 3 000 000 души принудително зад граница, заради икономическите условия след 1990г., общо около 10 000 000 души по груби сметки. Достатъчно ли е?
Социалистическият режим също има жертви, но много по-малко. Всъщност не бих искал да избирам между социализма, видоизменения демократичен преход. Комунизъм не е имало и няма да има, както не е имало капитализъм и демокрация в България. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар